Първите 28 800 дози от COVID ваксината на AstraZeneca и Оксфордския университет пристигнаха у нас, макар че очаквахме да получим 48 000 дози. Според шефа на агенцията по лекарствата Богдан Кирилов, който посрещна ваксините, с още три доставки през февруари планираните за месеца 260 000 дози ще бъдат изпълнени.
В кратката характеристика на ваксината на AstraZeneca, публикувана на сайта на здравното министерство, изрично е записано, че наличните към момента данни не позволяват да се оцени ефективността и при хора над 55 години. Затова и много страни в ЕС вече обявиха, че засега няма да я прилагат на по-възрастни. У нас обаче масовата ваксинация, включително и за хората на 55 плюс ще е именно с този продукт, тъй като страната ни и поръчала най-много количества точно от AstraZeneca – 4,5 млн. дози, а и логистиката по съхранението и поставянето на инжекциите е най-лесна и евтина.
„Имаме постоянна връзка както с Европейската комисия, така и с колегите от другите агенции. Очаква се следващата седмица да имаме по ясни и категорични указания, тъй като анализираме не само информацията от ЕС, но и от Великобритания, защото те започнаха ваксинация преди ЕС. Там (Великобритания – б.р.) има повече натрупани данни, защото техният комитет по имунизации препоръчва ваксините за лица над 65 години“, обясни казуса Кирилов. Припомняме, досега родните експерти обясняваха, че реактивността при поставянето на ваксина или т. нар. странични ефекти означават, че тя работи и предизвиква имуногенност. Но според кратката характеристика на ваксината на AstraZeneca, за която е упоменато, че съдържа ГМО, реактогенността обикновено е била по-лека и се съобщава по-рядко при възрастни в по-напреднала възраст (≥65 години). Което пък би трябвало да означава, че при възрастните има по-нисък имунен отговор.
Точно толкова витиеват беше отговорът на директора на ИАЛ и на друг въпрос – на какъв интервал ще се поставят двете дози, тъй като описаният в листовката е между 4 и 12 седмици. А според последните данни, които излязоха за ваксината, тя е по-ефективна когато втората доза се постави три месеца след първата. Изобщо ефективността варира от 60 % до 90 % според различни научни публикации и изследвания. По думите на Кирилов и на шефа на ваксинационня щаб проф. Красимир Гигов най-вероятно здравните власти ще сменят подхода и вече няма да пазят втората доза на Оксфорд, тъй като има достатъчен прозорец между двете инжекции, за да пристигнат следващите пратки.
А иначе най-често съобщаваните нежелани реакции са чувствителност на мястото на инжектиране (63,7%), болка на мястото на инжектиране (54,2%), главоболие (52,6%), умора (53,1%), миалгия (44,0%), неразположение (44,2%), пирексия (включва усещане за повишена температура (33,6%) и повишена температура >38°C (7,9%)), втрисане (31,9%), артралгия (26,4%) и гадене (21,9%). Повечето нежелани реакции са леки до умерени по тежест и обикновено отзвучават в рамките на няколко дни след ваксинацията. В сравнение с първата доза нежеланите реакции, съобщени след втората доза, са по-леки и се съобщават по-рядко.
Както и РНК-овите ваксини на Pfizer и Moderna и аденовирусната на AstraZeneca не е тествана върху деца, бременни и имуносупресирани пациенти. Тя обаче доказано работи при сърдечно болни, хора с респираторни заболявания и диабет.
Досега все още никой не е дал ясен отговор и на въпроса на хиляди българи – дали ще имат право на избор коя ваксина да си поставят. А когато въпросите са повече от отговорите 70-процентното покритие на населението изглежда мираж.
