Преструктурират болниците, били много

От МЗ признават, че пациентите са недоволни от качеството на предоставяните медицински услуги и особено от високия и нерегламентиран размер на доплащанията, но и в следващите 10 години ще дебатираме дали да сменим здравноосигурителния модел

241
болниците

Болниците в България са много – 5.2 на 100 000 жители при 2.9 болници на 100 000 население в ЕС и това налага тяхното преструктуриране до необходимия брой, е записано в проект на здравна стратегия за следващите години.

„Болничната структура се характеризира със свръхкапацитет, фрагментарност и дисбаланси, които се отразяват негативно на икономическата ефикасност и не допринасят за подобряване на качеството на грижите“, категорични са от МЗ. Анализът на ведомството показва, че осигуреността с болнични легла е относително висока (през 2019 г. 77,7 на 10 000 души) и е съизмерима с други европейски страни. Над половината от общия болничен леглови фонд (59.1%) обаче е концентриран в 7 области.

През 2019 г. средният болничен престой от 5 дни е по-нисък отколкото средният за ЕС (7,9 дни), а използваемостта на болнични легла е 64,4%. Същевременно хоспитализациите нарастват постоянно и от 25,4 на 100 души от населението за 2010 г., през 2019 г. достигат до 34,6 случая, при средно за ЕС 25,4. Броят на хоспитализациите за хронични заболявания като сърдечно-съдови заболявания, диабет и болести на дихателната система е сред най-високите в ЕС, а това са заболявания, които могат да бъдат лекувани ефективно в амбулаторни условия. Разходите за болничния сектор нарастват средно с 5,3 % годишно, което надвишава чувствително средната стойност за ЕС от 1,5% увеличение.

От МЗ отбелязват, че лечебните заведения у нас са неравномерно разпределени на територията на страната, със свръхконцентрация на болнични структури в най-големите градове и недостиг на капацитет за задоволяване на базови потребности от болнична помощ в малките населени места. Освен това има предимно легла за активно лечение и много малко за дългосрочна грижа.

„Разходите за болнична помощ непрекъснато нарастват, а основна причина за това е увеличаването на броя на хоспитализациите. Причините за това са свързани с финансово обоснования стремеж на лечебните заведения за повишен прием, липсата на мотивация за провеждане на лечение в амбулаторни условия, както и с желанието от страна на пациентите да търсят болничните услуги, тъй като осигуряват по-безпроблемен и безплатен достъп до диагностични и лечебни процедури в сравнение с услугите в извънболничната помощ“, признават от здравното ведомство.

Стратегията предвижда за преструктурирането на болничния сектор да бъдат въведени стимули за преобразуването на определени болници за активно лечение в медицински центрове, звена за долекуване или рехабилитация, както и в центрове, които да предоставят услуги по домовете. Стимули ще има и за лечебни заведения, които осигурят възможно най-голям обхват медицински услуги на едно място и въведат съвременни технологии за ранна диагностика и безопасно и ефикасно лечение на все по-голям брой заболявания.

Преструктурирането ще се извърши на базата на Националната здравна карта, която трябва да заработи по-ефективно, а особен приоритет ще е създаването на механизъм за обвързване на разплащанията с болниците и информацията за качеството на техните услуги.

Преструктурирането на болничната помощ ще е съчетано с укрепване на Спешната помощ, уверяват от МЗ и признават, че пациентите са недоволни от качеството на предоставяните медицински услуги и особено от високия и нерегламентиран размер на доплащанията. Директните плащания от потребителите (46,6 %) са близо три пъти по-високи от тези за ЕС (15,8 %). А за ограничаването им се предвиждат стимули за доброволното осигуряване. Отчита се също така недостатъчната подготвеност на системата да реагира адекватно при евентуално възникване на екологични кризи и катастрофи, както и да посрещне заплахи в резултат от миграционните процеси.

Сред другите приоритети за следващите десет години са: развитие на системата за общественото здраве, повишаване качеството на медицинските дейности, развитие на ефективна лекарствена политика, както и въвеждане на електронно здравеопазване. Също така основна тема ще е бъдещето на човешките ресурси, където се предвижда подобряване на условията за работа и учене и гарантирането на финансова устойчивост на здравната система.

От МЗ признават, че и в извънболничната помощ в момента системата не работи задоволително, въпреки големия брой специалисти, които обаче са неравномерно разпределени в регионите, а натискът върху болниците не спира. Затова властите ще се фокусират върху преодоляване на дисбаланса в достъпа до медици, както и в изграждането на интегрирани здравно-социални услуги – например патронажни грижи. Също така те предлагат да има повече пари за джипитата и специалистите, както и да се разшири пакетът с дентални дейности, които поема касата. Засилване промоцията на здравето при джипитата и внедряването на високотехнологична помощ в работата им са сред другите мерки.

„Средствата за медикаменти са много и са непропорционално големи на фона на тези за извънболнична помощ“ се казва още в анализа на МЗ. Затова властите отново залагат на генеричната политика, също така на цени, съобразени с нашето икономическо положение. Сред другите мерки са гарантиране на равен достъп до медикаменти, преодоляване на недостига на лекарства и въвеждане на е-здравеопазване и още по-голямо централизиране на търговете.

А за преодоляване на недостига на кадри в системата управляващите залагат на увеличен прием за сестри и по-лесна специализация за лекарите. Вече е готова и програма за финансови стимули за привличане на лекари в неатрактивни и трудностъпни райони, както и мерки за пълноценна реализация на сестрите.

За финансовата стабилност на сектора пък ще бъде иницииран поредният обществен дебат за промяна на здравноосигурителния модел, чрез въвеждане на форми на конкуренция между НЗОК и застрахователи. Междувременно ще се наблегне на селективния подход при избора на НЗОК с кого да сключва договори, както и постепенно и балансирано увеличение на средствата и относителния дял на разходите за първична и специализирана извънболнична медицинска помощ и намаление на относителния дял на разходите за болнична помощ и лекарства.

 

СПОДЕЛИ