Усещане за министър

Проф. Костадин Ангелов е нашият човек, казват и лекуващи, и лекувани

министър
Проф. Костадин Ангелов, министър на здравеопазването

На 24 юли тази година хирургът и дотогава шеф на Александровска болница проф. Костадин Ангелов стана 8-ия министър на здравеопазването в правителствата на Бойко Борисов. Той е сред най-младите здравни министри, роден е на 7 юни 1977 г. И някак от ден първи на поста, който вече беше отказвал поне три пъти, стана  ясно, че ще е по-различно от това да имаме здравен министър – финансист и бюджетар, здравен министър – третостепенен юрист с кариера в Тутракан, здравен министър – дошъл от едно кръстовище и автор на закачливи детски песнички.

И докато сред лекарските среди проф. Ангелов отдавна се ползваше с авторитет, след 7 години като директор на най-старата и една от най-големите и най-добрите болници у нас – УМБАЛ „Александровска“, на широката публика той привлече вниманието на 12 април – Цветница, когато на тогавашните напрегнати брифинги на щаба, Ангелов,  тогава все още шеф на Александровска болница, предупреди, че с неспазването на мерките хората принуждават лекарите да решават кой да живее и кой да умре. „Благодаря за тази корона от тръни, не я искаме!“, заяви строго той и цветисто зададе няколко риторични въпроса: “Виждaли ли cтe кaквo знaчи мaйкa дa нe мoжe дa пoгрeбe coбcтвeния cи cин? Aз гo видях cъc coбcтвeнитe cи oчи. Виждaли ли cтe, кoгaтo пoръчвaтe чувaли зa трупoвe, дa ви кaжaт, чe мoгaт дa дaдaт caмo 200 брoйки? Кoгaтo тръгвaтe дa пoдгoтвятe хлaдилнитe кaмeри в бoлницитe, зa дa ги нaпълнитe c трупoвe, кoгaтo тoвa ce нaлoжи, дa знaeтe, чe имaтe caмo 100 мecтa?“ Припомняме по-подробно случката, защото сетне патетичната тирада на бъдещия здравен министър се сведе до кратката версия „оня, който ни плашеше с чували с трупове“. Ами не плашеше, а предупреждаваше – да, вероятно по-емоционално от нужното. А голяма част от българите – от онези безсмъртните, дето цял живот ядат кренвирши, но отказват да се имунизират, защото не знаели какво има във ваксините, предпочетоха да повярват на доц. Атанас Мангъров, според когото „грипчето“ трябваше да е изчезнало през юни. Впрочем горе-долу по това време и премиерът Борисов предпочете да слуша Мангъров, даже беше готов „да му пусне, ако бил жена“.

Това, което безспорно трябва да се признае на енергичния министър, е, че успя да убеди началника си Борисов да не „пуска“ повече на Мангъров и че пандемията съвсем сигурно и видимо не се развива така, както я разказваше бъдещият началник на COVID отделение в Инфекциозна болница. И така проф. Ангелов само с медицински аргументи пребори схващането на Борисов, че в работата е и спасението, и щастието. След което локдаунът беше факт. И като че ли полека и плахо резултатите са налице. Решение, което със сигурност не е било лесно, но беше единственото вярно, така щото случаите на умиращи по стълби, закъснели с дни линейки, липса на места в болниците и още истории за предотвратима смърт да не набъбват експоненциално заедно със заболяемостта. Защото през есента вирусът не просто не изчезна, ами чувалите за трупове вече не бяха метафора.

И същите тези българи – безсмъртните последователи на доц. Мангъров – започнаха да питат защо лятото не били подготвили здравната система. Незададеният въпрос обаче би бил и защо не се вслушахте във въпросите на проф. Ангелов? И дали само едно лято е пропуснато и дали за три месеца една държавна болница може да се ремонтира така, че да има тоалетна във всяка стая, асансьор в постройка от преди 100 и кусур години, която на всичко отгоре е и културна ценност и не може как и да е да се реновира. И вероятно най-важното – за три месеца няма как да си произведем лекари и сестри, готови да жертват живота си, за да лекуват родителите на тези, които хихикат по тайни купони със самочувствието, че са прецакали държавата или демонстративно и геройски не си носят маските. А Ангелов не се посвени да упрекне дори депутатите, че не носят маски.

Новият здравен министър дефинира няколко работни посоки – ограничаване на разпространението на COVID-19 в страната, подкрепа за работещите в сферата на здравеопазването и изграждане на Национална здравна информационна система. Едното вече може да отметнем като изпълнено. Заплатите на лекарите, сестрите и санитарите за следващата година ще са с добавка съответно от 600, 360 и 120 лева (за всички в болниците, плюс сестрите на джипитата). Някак между другото остана фактът, че Ангелов е първият министър, който успя да привлече и сестрите на своя страна, обеща им – и не ги излъга – 20 млн. лева за 2021 г. за частните практики. Отделно работещите на първа линия получават всеки месец по 1000 лева, а за да влизат повече пари в болниците и съответно директорите да могат да вдигат заплатите на персонала, клиничните пътеки бяха увеличени един път с 20 лева и втори път с 10 %. В добавка, но всъщност ключова стъпка, министърът разработва програма, която да гарантира безплатно жилище и 3 заплати за млади лекари и специализанти, които се съгласят да работят в болници в малки населени места, труднодостъпни и неатрактивни райони. Материалните стимули не са просто обещание за високи възнаграждения, а заявка за осигуряване на качествено здравеопазване на всеки българин, независимо дали живее в София или в Девин.

„Заради COVID-19 разбрахме много истини – здравеопазването в България, в сравнение с много държави в ЕС, е много достъпно и навременно. Но в същото време системата е нереформирана. Ние трябва да извадим от нея най-доброто, колкото и усилия да ни коства. Ако днес започнем да правим реформи, резултатът ще се появи след 20 години, когато мине едно поколение“, казва проф. Ангелов. И усещането за министър се засилва още повече, когато навлезе в конкретика: „На първо място трябва да се направи райониране на България и във всеки един регион да се направи една голяма болница и след това да се гарантира достъпът на всеки български гражданин до спешна медицинска помощ. Десет региона ще бъдат достатъчни, в момента България има 7 региона.“

И преди си знаехме, че от 400 болници по-малко от 10 % правят висока медицина и произвеждат здраве. Останалите се разделят на няколко типа. Първите са луксозни частни клиники, които макар да разполагат с ресурс, нямат никакво желание да се грижат за общественото здраве. Но те не са и направени с тази цел. Вторите – специализирани болници, които предоставят качествена услуга, но само в едно-две направления и дори и да искаха, от тях не се очаква, а и не биха могли да овладяват пандемия. Третият тип са общинските болници, които и преди COVID-19 бяха на ръба на фалита, даже по-често и отвъд него. Но никой, ама наистина никой за 20 години не посмя да предложи решение за тях, защото не е политически изгодно. И така тези лечебници бяха оставени да се превърнат в социални институции, където бедните, самотни възрастни хора да бъдат приютени, нахранени, да получат шепа хапчета и една добра дума. Но не и да бъдат лекувани. Или поне не по начина, по който това се прави в Европа в 21 век. И точно за тях министър Ангелов намери решение – тройната заплата и безплатно жилище за младите лекари, за което вече стана дума. Четвъртият тип са областните болници, които в различните части на страната се лутат между недоимъка от средства и персонал, но успяват да осигурят прилично ниво на медицинската услуга. И накрая са големите държавни болници, които напук на всичко се опитват да работят по най-високите стандарти. Друг е въпросът, че топ медицинска услуга без тоалетна в стаята е като да оперираш с робот Да Винчи в полева болница.

Но на държавата някак не й пукаше, та това са търговски дружества – да се оправят. И строеше зали, северни тангенти и магистрали. Първите за малко да потрябват, но не за спортни занимания. И още министерска прагматика: той вкара в Закона за бюджета на НЗОК текст, според който болница, която откаже да лекува пациенти с COVID ще бъде глобявана при първи случай, а при второ провинение ще губи договора си с касата, а така и достъп до основния си приход – нашите вноски. Преди да бъде публично лош – което някак не му отива – проф. Ангелов промени наредбите така, че държавата да може да субсидира болниците, които поддържат в готовност инфекциозни клиники и отделения, така че „връзването“ на бюджета на дадено лечебно заведение да не е мисия невъзможна, ако работи с губещи пътеки.

И да, смъртността у нас от COVID-19, но и не само от вируса, е твърде висока за преглъщане. За което не можем да виним министъра, но сме длъжни да поискаме обяснения и анализи, защото е видимо залитането в другата крайност – виновни са всички, които не спазват мерките и българите, макар и много болни, късно търсят помощ.

След близо 20 години безплодни напъни електронизацията в сектора е на път да се случи. Засега са факт само е-направленията за PCR тестовете и е-рецептите. Срокът за пълната реализация е 1 май догодина, но докъде ще стигне мандатът на проф. Ангелов за дигитализацията предстои да видим. Но и тук може да сложим печат „изпълнено“, макар и под условие.

Като трънлив (и студен буквално) се очертава и пътят на ваксините. Популистки или не, здравният министър поиска да даде личен пример с публична имунизация и да стане първият ваксиниран срещу COVID-19 българин. Така се прави, когато искаш да реализираш масова имунизация (безплатна и доброволна), като тук някъде на помощ трябва да дойде и вродената му патетика, за да убеди възможно най-много българи, че именно ваксините са ключът за излизане от локдауна.
Досега на управлението му реагират позитивно дори от опозицията. „Позитивен“ впрочем е и думата на 2020-а според проф. Ангелов, но в негативния смисъл. Директори на болници, БЛС, млади лекари – всички са категорични, че това е най-правилният човек за поста здравен министър. „Това е нашият човек“, пък обявиха пациентски организации и връчиха приз на Ангелов за човек на годината. А когато и лекуващи, и лекувани са доволни и можеш в условия на световна пандемия да преструктурираш системата така, че да не се „счупи“, значи в мирно време може да я накараш най-после да заработи за тези, за които е създадена. Или поне такова усещане остава от министерстването на проф. Костадин Ангелов.

СПОДЕЛИ