Експерти: Политиките за ограничаване на пушенето не работят, нужен е нов подход

За десетилетие процентът на пушачите у нас не се е променил, признават лекари и предстои да обсъждат може ли бездимните алтернативи да са решение

157
пушенето

Политиките в България за ограничаване на пушенето не дават резултат и очевидно трябва да се търси нов подход за намаляване на вредата. Това признаха експерти и неправителствени организации по време на различни прояви, с които бе отбелязан Международният ден без тютюнев дим – 19 ноември.

„За десетилетие процентът на пушачите у нас не се е променил“, призна д-р Гергана Гешанова, председател на Коалиция за живот без тютюнев дим, по време на семинар на Сдружение „България без дим“ по темата за ХОББ и пушенето. Близо 40 на сто от българите пушат, което ни отрежда първо място в ЕС. Според пулмолога д-р София Ангелова пък в цигарения дим има 8400 вредни вещества, но не никотинът е основната причина за заболяванията, свързани с пушенето.

В презентацията си „ХОББ при непушачи“ д-р Александър Симидчиев от МВР болница подчерта, че най-големите рискове за здравето са общото замърсяване на въздуха и тютюнопушенето. А тези два риска са всъщност едни и същи, защото въздействат по еднакъв начин на белия дроб. По думите му 25% от случаите на ХОББ  се наблюдават при непушачи, а замърсяването на въздуха е по-значима причина за усложненията при белодробните болести.  „Хроничното излагане на мръсен въздух увеличава риска от развитие на ХОББ с около 7.5 пъти до 8 пъти, докато тютюнопушенето го увеличава 5-кратно“, обясни д-р Симидчиев, цитирайки проучване сред жени с експозиция от 30 години.

„Това, което правим като пушим цигара, е да инхалираме от над 5000 химикала, които се съдържат в цигарения дим и горейки тютюна се получават малки фини прахови частици, които инхалираме под формата на тютюнев дим. Бронхите, през които дишаме, са широко отворени и вътре имат лигавица, която е спокойна и нормална. През тази дупчица вдишваме и издишваме много лесно. Когато влизат боклуци от околната среда,  било то въздушно замърсяване или цигарен дим,  вътре лигавицата на бронхите се възпалява, тя се задебелява, което стеснява дупчицата, през която дишаме, дишането става по-трудно , въздухът влиза и излиза по-трудно“, посочи още пулмологът и добави, че не иска да „воюва с пушачите“, а да им помогне да се откажат.

Очевидно обаче за целта е нужен нов подход за справяне с проблема с тютюнопушенето у нас, съгласиха се лекари и експерти. Въвеждането на забраната за пушенето от 2013 г. имаше краткосрочен ефект, имаше глоби и с това се приключи. Но сега въпросът е какво може да се промени?“, подчерта адвокат Пламен Таушанов, член на Надзорния съвет на НЗОК и председател на Българската асоциация за закрила на пациентите. По думите му вече е назрял моментът за промяна в досегашната стратегия срещу тютюнопушенето. „Трябва ни нов дневен ред, за да се промени животът на младите, както и на пушачите“, категоричен е Таушанов.

Според д-р Гешанова пък проблемът е, че липсва политическа воля за справяне с проблема, тъй като това за институциите не е важен проблем. „Повечето от служителите там са пушачи и нямат интерес да работят по темата“, смята тя. „Както институциите, така и самите лекари, неглижират сериозния проблем“, добави адвокат Таушанов. Той цитира изследване, направено още преди 10 години, според което 30% от джипитата пушат, а 25% от тях го правят дори пред пациентите си.

А възможно ли е да се намали вредата за пушачите и дали новите бездимни алтернативи могат да са решение? Това е тема, която следва да се обсъжда.

 

СПОДЕЛИ