ЕК излезе с препоръки за бързите антигенни тестове, България поръчва 1 млн. от тях

Предимствата им са повече, отколкото е рискът от неточни резултати и това ги прави ефективна алтернатива на PCR-ите, казват от комисията

1767
антигенни тестове

Европейската комисия излезе с общи препоръки към държавите членки, които да позволят въвеждането на бързите антигенни тестове като ефективна алтернатива на PCR тестовете, съобщи пресслужбата на ЕК.

В препоръките се отбелязва, че PCR тестовете остават златeн стандарт, но бързите антигенни тестове имат няколко важни предимства – по-просто лабораторно оборудване и нужда от специализиран персонал, по-ниски цени и бързи резултати, като в много ситуации тези предимства са повече, отколкото е рискът от неточни резултати, считат експертите на ЕК.

Препоръките на комисията са обединени в няколко групи – какви антигенни тестове следва да се използват, в какви случаи, какви трябва да са условията за провеждане на тестовете и как трябва да става валидирането и взаимното признаване на резултатите.

ЕК препоръчва да се ползват тестове с над 80% чувствителност и над 97% специфичност с цел максимално точни резултати. Бързите антигенни тестове следва да се правят в рамките на 5 дни от началото на проявата на симптомите или до 7 дни след контакта с болен. Тестовете следва да имат маркировка CE.

В препоръките се изброяват поредица от ситуации, в които държавите членки да използват бързите антигенни тестове като алтернатива на по-сигурните, но по-бавни PCR тестове. Антигенните тестове се препоръчват при хора със симптоми в райони, в които делът на положителните резултати при тестването надхвърля 10%, както и в случаи, в които се провежда епидемиологично проучване или проследяване на контактите, независимо от симптоматиката.

С цел да се смекчи натискът върху здравната система и социалните заведения, бързите антигенни тестове следва да се обмислят като индикатор за прием в болница, както и при извършването на триаж на хора със симптоми, включително и за целите на издаване на предписание за изолация, поясняват от ЕК.

Използването на бързи антигенни тестове се препоръчва и при масово тестване на дадена общност или при масово разпространение с цел да се установят хората с висок потенциал за предаване на болестта. В ситуации на масово разпространение на вируса бързите тестове следва да се прилагат периодично през 2-3 дни при рискови групи като здравни работници, служители в социални заведения, затвори, други работещи на първа линия.

При по-слабо разпространение бързите тестове следва да се използват с цел навременно установяване на болни за ограничаване на избухването на епидемия при рискови групи като медицински и социални работници.

Комисията подчертава, че ако бързите тестове се използват сред население с високо разпространение на вируса, отрицателните резултати следва да се препотвърдят с повторен бърз антигенен тест или с PCR тест. Ако общността е с по-ниско разпространение на вируса, следва да се потвърждават положителните резултати – или с нов бърз антигенен тест, или с PCR тест, се казва още в препоръката на ЕК.

Преценката дали да се пристъпи към препотвърждаване на резултатите трябва да се вземе от здравните власти, които следва да отчетат доколко е приемлив и поносим рискът от грешка, се изтъква още в препоръката.

ЕК призовава и за взаимно признаване на резултатите от тестовете между страните членки на ЕС. А у нас тепърва ще се решава дали антигенните тестове ще влизат в официалната статистика, като на този етап ще продължат да се правят в COVID-зоните на болниците и ДКЦ-тата, ще бъдат раздадени и на Центровете за спешна помощ, обясни здравният министър проф. Костадин Ангелов. От думите обаче не стана ясно как държавата ще постъпва, когато има положителен антигенен тест – дали задължително ще се потвърждава с PCR, дали пациентът ще го получи на място и безплатно и дали ще бъде карантиниран по предписание на РЗИ. „Въпреки това ще бъдат закупени 1 млн. антигенни тестове, предстои да бъде избран един град, в който всички хора ще бъдат изследвани“, добави проф. Ангелов.

СПОДЕЛИ