33 % от парите на касата отиват в частните болници

Задължиха всички лечебни заведения да купуват лекарства и консумативи с обществени поръчки

214
здраве

33 % от парите на НЗОК отиват в частните болници, 28 на сто – в държавните, а в общинските – едва 15 %. Това показаха отчетите на здравната каса за 2018-а и 2019-а, които депутатите приеха днес. Данните показват още, че с 2,2% повече или над 2 141 300 хил. бр. са изплатените клинични пътеки за миналата година спрямо 2018 г., предаде БТА.

Според зам.-председателя на парламента от ДПС д-р Нигяр Джафер положителна тенденция е, че около 115 млн. лв. от парите за лекарства са върнати обратно в НЗОК от договорените отстъпки с фармацевтичните компании. Д-р Джафер обаче обърна внимание на факта, че няколко поредни години НС не разглежда отчета на касата за бюджета й. „Как се харчат близо 4 млрд. лв на осигурените лица е изключително голям проблем“, подчерта тя.

„Не съм видяла нито едно предложение за промяна на търговския характер на лечебните заведения от опозицията, отговори председателят на здравната комисия Даниела Дариткова от ГЕРБ. Това обаче далеч не е вярно, тъй като БСП от години настоява за промяна на търговския статут на болниците. В същото време, подчерта тя, НЗОК е изпълнила нормативната уредба, в отчетите е видно, че изпълнява задълженията си като контролиращ орган, за да се гарантира качествена медицинска помощ от договорните партньори. „В условията на пандемия се е оказа добър вариант да имаме повече лечебни заведения, което се критикува по принцип от опозицията“, каза още д-р Дариткова.

Проф. Георги Михайлов от левицата пък смята, че сериозен проблем е дисбалансът между доболнична и болнична помощ. По думите му ефектът от увеличението на бюджета на НЗОК е нищожен в лицето на българските граждани и тяхната представа и доверие в системата на българското здравеопазване.

През 2019 г. дейностите на функционално направление „Лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни“ са достигнали високо ниво на удовлетвореност сред пациентите по отношение обезпечаването на най-съвременна терапия за хронични заболявания, се посочва в отчета на НЗОК. Но се уточнява, че се наблюдава се постоянно увеличаване на разходите за лекарства, което се дължи на разширяването на достъпа на пациентите до иновативни лекарствени терапии с включването на нови международни непатентни наименования в списъка с лекарствени продукти, предназначени за лечение на заболявания, които се заплащат по реда на Закона за здравното осигуряване.

Осигуреността с общопрактикуващи лекари за 2018 г. се запазва на нивото на предходната година като средно за страната тя е един лекар на 1690 здравноосигурени лица, отчитат още от касата.

Към 31 декември 2018 г. общият брой на изпълнителите на болнична медицинска помощ, договорни партньори на НЗОК, е 368. От тях 316 са лечебни заведения за болнична медицинска помощ, 39 са лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ и 13 са диализни центрове. Най-голям брой клинични пътеки през 2018 г. са договорени в СЗОК и РЗОК – Пловдив. За 2018 г. са сключени 13 246 договори за извънболнична медицинска и дентална помощ, при 13 210 за същия период на 2017 г.

Шефът на касата проф. Петко Салчев покани председателят на БСП Корнелия Нинова на дебат за здравеопазването заради реплики на соцлидерката по адрес на изказване на проф. Салчев.

А междувременно Министерски съвет одобри промени в Закона за обществените поръчки, според които частните болници, които се финансират с пари от здравната каса или държавата, също ще бъдат длъжни да купуват лекарства и консумативи с търгове за обществена поръчка.  Публични възложители на обществени поръчки да са всички лечебни заведения, ако повече от 50 на сто от приходите им са от държавния и/или общинския бюджет и от бюджета на НЗОК, предвиждат поправките.

Промяната се наложи заради изнесени данни още през миналата година от бившия шеф на касата д-р Дечо Дечев, според които болници купуват едно и също лекарство със 7 пъти разлика в цената според това дали са провели обществена поръчка или не. Оказа се, че частни болници са купували онколекарство на пределната му цена от 1063 лв. без обществена поръчка, а държавните и общински болници, които са провеждали търгове, са го купували за по 100-200 лева. Така за 1 година НЗОК е била ощетена с около 800 000 лв.

Припомняме, преди години частните болници също бяха длъжни да купуват лекарства, медицински изделия и консумативи с обществени поръчки, но заради лобистка поправка, предложена от д-р Лъчезар Иванов от ГЕРБ, то отпадна през 2016 г.

 

СПОДЕЛИ