С държавни пари частна фирма слага 1000 вендинг машини за лекарства

Продажбата на медикаменти не може да се осъществява с автомати и това е незаконно според сега съществуващата уредба, възмутиха се от БФС

6536
лекарства

Правителството ще отпусне 327 000 лева на частния инвеститор „Пос Фарма“ за поставянето на 1000 вендинг машини за лекарства в селата и малките градове в страната. Отделно държавата ще окаже съдействие на фирмата за получаване на всички нужни разрешения, става ясно от одобрения проект на Меморандум за разбирателство между кабинета и търговското дружество „Пос Фарма“ АД.

Проучванията на фирмата са показали, че сега снабдяването с медикаменти е недостатъчно в 4569 населени места с над 1.4 млн. души. Продажбата на хапчета ще става успоредно и с консултации по телефона, както и със събирането на база данни за здравословното състояние на клиентите. За целта от „Пос Фарма“ ще инвестират 20 млн. лв., като средствата ще бъдат от кредит от Първа инвестиционна банка.

Меморандумът обаче предизвика противоречиви реакции. В позиция до медиите на Българския фармацевтичен съюз (БФС) се казва, че продажбата на лекарства не може да се осъществява с автомати и това е незаконно според сега съществуващата уредба. „Сегашният ред е създаден, за да може да се гарантира безопасността на хората, които приемат лекарства и да се осигури рационална употреба на медикаментите, тъй като те са особен вид продукти, които могат да помогнат, но и могат да навредят“,  заявяват от БФС. Макар и в момента у нас да има вендинг машини, в тях се продават само ханчета без рецепта, докато от проекта не става ясно дали и занапред това ще остане така.

Кои са „Пос Фарма“ АД? Справка в Търговския регистър показва, че компанията е създадена през лятото на 2019 г. с капитал от 180 000 лв. и предмет на дейност – търговия с лекарства. Първоначално нейни съдружници са Едуард Мътърян (67%) и Иван Манолов (33%). В началото на тази година е взето решение за увеличаване на капитала на компанията с още 100 000 лв. Тогава се включва и Емил Папазян, който става собственик на 10 000 акции и държи 35.71% от капитала. Останалите се разпределят между Мътърян (31.29%) и Манолов (33%), който е и изпълнителен директор на дружеството.

Според в. „Капитал“ зад мащабния проект за разполагане на 1000 автомата по селата и изграждане на кол център стои бивш служител на депутата Веселин Марешки („Воля“), а миноритарен партньор е свързан с депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски.

В позицията си от БФС напомнят, че проектът „представлява значима промяна в лекарствоснабдяването, която следва да се обсъжда с всички заинтересовани страни в дух на консенсус, а Българският фармацевтичен съюз не е търсен или канен за консултации и становище.“

Към момента мястото за отпускане на лекарствените продукти е регламентирано в чл. 218 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) „Търговията на дребно с лекарствени продукти се извършва само в аптеки и дрогерии“. В дрогериите се отпускат само лекарствени продукти без рецепта, а в аптеките – всички разрешени за употреба лекарствени продукти. Допускат се изключения описани в чл.232, само „когато в населеното място няма аптека“ и в тези случаи лекарства могат да се получават, съхраняват и продават САМО от лекари и лекари по дентална медицина, които са получили разрешение за това по специално определен ред.

В чл. 234, ал.1 от ЗЛПХМ е въведен принципът, че продажбата на лекарствени продукти чрез автомати е забранена, освен на лекарствени продукти, посочени в списък, определен в Наредба 28 от 2008 за устройството, реда и организацията на работа на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти. За да се осигури безопасност на пациентите в този списък попадат само лекарствени продукти, които се отпускат без лекарско предписание (без рецепта).

БФС пита правителството дали е потърсено мнението на Министерството на здравеопазването и/или Изпълнителната агенция по лекарствата към МЗ; дали проектът съобразен с настоящото законодателство; как ще се осигури съответствието на отпускането на лекарствени продукти с правилата за добра фармацевтична практика?

„Категорично заявяваме, че новите технологии следва да са в полза на фармацевтичните консултации и в полза на пациентите. Фармацевтичната грижа не бива да се свежда само до управление на софтуер и продажба с автомати“, завършват от БФС.

СПОДЕЛИ