Бордовете на само 8 болници ще се избират с конкурс

Националният център по заразни и паразитни болести без възможност да използва приходите от собствена дейност за увеличаване на заплати и закупуване на апаратура

940
операции

Само в 8 държавни болници членовете на бордовете на директорите ще се избират с конкурс, като това ще прави 9-членна комисия от Агенцията за публичните предприятия. „Тези лечебни заведения – УМБАЛСМ „Пирогов“, УМБАЛ „Александровска, УМБАЛ „Св. Екатерина“ , УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, УМБАЛ „Проф. Георги Странски“ – Плевен, УМБАЛ „Проф. Стоян Киркович“ – Стара Загора,  УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, както и държавните предприятия „БулБио“ и „Специализирани болници за рехабилитация Национален комплекс“, са големи държавни фирми по смисъла на новия Закон за публичните предприятия и се налага да бъдат ръководени по смисъла на този нормативен акт“, обясни вносителят на промените в Закона за лечебните заведения д-р Даниела Дариткова, шеф на ПГ на ГЕРБ и председател на здравната комисия по време на второто четене на днешното й заседание.

По думите й поправките се налагат, за да бъде синхронизиран този закон със Закона за публичните предприятия, приет в края на миналата година. „Успяхме да се договорим с Министерството на финансите да се отложи с четири месеца влизането в сила на този закон, за да се изчистят всички проблеми“, допълни Дариткова.

В комисиите по избора само 3 от 9 члена ще са предложени от здравно министерство, а останалите ще са от агенцията и независими експерти, необвързани със съответната болница. С поправката членовете на бордовете ще могат отново да получават и възнаграждения за участието си в управлението, включително хората от здравното ведомство.

Ръководството на останалите държавни и общински болници ще продължи да се избира както и досега – бордовете се назначават от собственика – МЗ или общината, а директорите – след конкурс пред собственика.

Дариткова поясни и че и в бъдеще членовете на бордовете на болниците ще имат право да работят в тях или да имат трудови договори. Правилото по Закона за публичните предприятия важи само за директорите или управителите на лечебните заведения, като те ще могат да имат договори за преподавателска дейност.

Депутатите гласуваха на второ четене и промяната на Закона за съсловните организации. Вносителят д-р Дариткова обаче оттегли предложението си да се даде възможност на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) да използва приходите от собствена дейност за увеличаване на заплати и апаратура. Идеята беше в закона да се разпише, че средствата, които постъпват от дейността на националните центрове да се включват в бюджетите им и да се разпределят до 60 на сто за придобиване на дълготрайни материални активи за съответния национален център и до 40 на сто – за материално стимулиране на работещите в съответния национален център.

„Проф. Кантарджиев убедително настояваше да му се позволи да се възползват от собствените си приходи, но такава разпоредба противоречи на Закона за публичните финанси. В следващия бюджет ще се подкрепи такава финансова рамка за НЦЗПБ“, каза д-р Дариткова. Депутатът от БСП проф. Георги Михайлов обаче контрира, че е изключително неудачно непрекъснато равнение на лечебните заведения по Закона за публичните предприятия. „Това е толкова нелогично, че не може да бъде обяснено нито на директора на Националния център, нито на персонала. Лечебните заведения не може да бъдат публични предприятия“, подчерта той.

„Всеки от нас може да даде поне три примера за разпределяне на ресурса в държавата от прозореца на джипа или през преходни и заключителни разпоредби на отделни закони. Предложението беше да се запазят ценни структури, както и ценен персонал. Жалко е, че не можахте да отстоите това предложение, но мисля, че тези хора заслужават това. Правя принципно възражение срещу оттеглянето на този текст“, заяви и депутатът от ДПС д-р Нигяр Джафер.

СПОДЕЛИ