НЗОК пита болниците колко пари искат за догодина

Проверяват се над 211 000 истории на заболяванията, за да платим надлимитната дейност, съобщи шефът на касата проф. Петко Салчев

239
НЗОК
Проф. Петко Салчев, управител на НЗОК

Болниците вече почти са възстановили работата си от времето преди пандемията от коронавирус, обяви управителят на НЗОК проф. Петко Салчев. „По наши данни намалението на обема дейност в момента е около 3% в болничната помощ, а в извънболничната е около 4%. Проблем остава единствено в денталната медицина, където обемът дейност е около 30% по-нисък“, уточни той пред БНТ.

По думите му НЗОК има достатъчно резерви, за да посрещне спокойно есенно-зимния сезон, но „стига да се харчи разумно“. Според проф. Салчев, в моментна не се налага актуализация на бюджета на касата. „Имаме нормално постъпление на приходите. Разходите се движат в норма, с изключение на някои девиации в месеците, свързани с лекарствата, но и там мисля, че ще бъдат уредени проблемите“, обясни той.

До момента касата е платила на болниците 4 453 000 лв. за директно лечение на инфектирани с COVID 19. „По клинични пътеки са минали 4800 пациенти, а по клинични процедури – 414 пациенти. Това е директно плащане за пациентите, които са хоспитализирани в болниците. С Анекса, който подписахме към НРД, се вдигнаха с 10% цените на всички клинични пътеки. Добавиха се и по 20 лева на пътека, с цел да бъде така създадена организацията на лечебното заведение, че и болниците да могат да издават нправления за PCR тестове, които НЗОК да покрива“, посочи проф. Салчев. И беше категоричен, че няма спекулация от страна на болниците по отношение на броя на пациентите с коронавирус.

„Откакто съм управител на НЗОК, от четири месеца и нещо, има подписани три анекса и всяка седмица има Надзорен съвет. Може да си представите какво е натоварването. Това няма да е последният анекс, тъй като през следващата година трябва да договорим новите обеми и цени във връзка с новата бюджетна процедура. В момента сме се обърнали към всички лечебни заведения те да заявят техните планове за следващата година, на база на това да стартираме и бюджетната процедура. Следващата седмица ще се надявам да имаме и среща в Министерство на финансите, за да поговорим за параметрите, на които може да се облегнем, за да можем да решим как ще бъдат осигурени българските граждани и как ще се заплаща на лечебните и здравните заведения“, съобщи още проф. Салчев.

По отношение на проверката за заплащането на отчетената, но незаплатена надлимитна дейност от 2015 и 2016 г., шефът на касата обясни, че е изпратен специален алгоритъм до всичките РЗОК и в момента се проверяват всичките истории на заболяванията, както и финансовите документи. Срокът на приключване на проверките, който е даден на директорите на РЗОК, е около 15 септември. По думите му се проверяват над 211 000 истории на заболяването и включва и годините 2017 до април 2018-а.

Управителят на НЗОК призна, че касата няма реална представа кое колко струва. „Дълго време получаваше друга институция данни за себестойността, но поради ред причини този процес прекъсна. Ако се възстанови този процес, ще знаем реалната себестойност и тогава може да бъде направена и разценка колко струва един пациент реално на лечебното заведение, като аз мога да ви кажа дори и за COVID-пациентите, че горе-долу себестойността на един пациент при среден престой 10 дни е около 1200 лв“, добави проф. Салчев.

Относно идеята здравната каса да сключва договори с медицински сестри и акушерки, за да получават допълнително финансиране, проф. Салчев заяви, че се водят такива разговори с министъра на здравеопазването. „Законодателно е разрешено на медицинските сестри, акушерките, рехабилитаторите да създават собствени практики. Говорихме и с Асоциацията на специалистите по здравни грижи, подготвихме предложение до министър Ангелов, в момента договаряме как да бъде вкарано, за да може да се промени Наредбата за основния пакет и на базата на това ние ще остойностим и ще кажем как би могло да се плаща за следващ период това, което сестрите могат да предложат на българското население извън това, когато са във взаимоотношения с болничните лечебни заведения. Тъй като ние знаем, че има така наречената дългосрочна грижа в дома, има рискови групи, където те имат своето място и биха могли да помогнат на здравната система“, обясни проф. Петко Салчев.

СПОДЕЛИ