МЗ поема заплащането на инфекциозните болести

Субсидията за държавните и общинските болници ще е постоянна, а за частните само по време на извънредно положение

507
МЗ

Министерството на здравеопазването (МЗ) ще може да плаща субсидия на болниците, включително частните, за лечение на инфекциозни болести. Това предвижда поправката в Закона за лечебните заведения, предложена от ГЕРБ.

В момента МЗ превежда средства на болниците само за спешна и психиатрична помощ, ТЕЛК и поддържане на регистри. Затова и сега лечението на инфекциозни болести, включително и COVID-19, се финансира от здравната каса. Клиничните пътеки обаче са недофинансирани, част от пациентите са неосигурени, а постоянното наличие на инфекциозно отделение е неизгодно за лечебните заведения. Малките болници пък не могат дори да покрият критериите на НЗОК за договори за инфекциозни пътеки заради липсата на персонал.

„За да се преодолее опасността от затруднение при бъдещо епидемично разпространение на заразна болест, както и при увеличаване интензитета на COVID-19, се наложи изводът на необходимост за подпомагане от страна на държавата на болниците, защото в тях се концентрира много висок товар от финансова и организационна гледна точка“, мотивират се вносителите на поправката.

Законопроектът предвижда разделение между видовете собственост на лечебните заведения. Така целогодишна субсидия ще получават всички държавни и общински лечебни заведения, както и тези със смесено участие. Парите ще са за поддържане готовността на тези болници за оказване на помощ при епидемично разпространение на заразни болести, които подлежат на задължителна карантина – холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром, COVID-19 и туберкулоза с бацилоотделяне или друга болест. Частните пък ще могат да получават средства само по време на извънредно положение или извънредна епидемична обстановка, в каквато сме в момента.

„Предвид спецификите и неяснотите по отношение на заболеваемостта и разпространението на болестта сред населението се установи, че то не може да бъде прогнозирано с абсолютна точност и в този смисъл са възможни драстични промени в ситуацията в отделните периоди, което от своя страна наложи необходимостта от полагане на допълнителни усилия за създаване и поддържане на постоянна готовност на всички нива на здравната система. Въз основа на натрупания до момента практически опит може да се заключи, че създаването на условия за дейност едва в хода на съответното разпространение на заразна болест често води до допълнителни предизвикателства и затруднения, поради ненавременност на предприетите действия“, аргументират се още управляващите.

СПОДЕЛИ