Д-р Симидчиев: Вече лекуваме COVID-19 като васкулит, а не като пневмония

Предклинично проучване за нанозоми, способни да излъжат вируса и да му попречат да се разпространява в организма, е най-новият пробив, съобщи пулмологът от МВР болница

Симидчиев
Д-р Александър Симидчиев

Вече лекуваме COVID-19 като вирусен васкулит, а не като типична пневмония и затова смъртността у нас остава ниска на фона на нарасналия брой заразени, сподели пред Скенер.нюз пулмологът от МВР болница и член на Медицинския експертен съвет д-р Александър Симидчиев. „Първо изключихме хлорохина, за който се доказа, че не само не помага, но е и причина за някои неблагополучия. Второ – в по-леките случаи и още в началната фаза задължително се прилагат антикоагуланти. И трето, имаме дексаметазона за тежко болните, който намалява смъртността с до 30 %, защото независимо че потискаме имунитета с кортикостероида, ние реално пазим пациента от цитокиновата буря“, обясни д-р Симидчиев. По думите му този нов протокол би трябвало да се прилага във всички болници в страната.

„Пневмонията е, когато бактерий навлезе в дихателната система, слезе надолу по бронхите и влезе в белия дроб. И там процесът се разпространява по дихателните пътища. А в този случай вирусът засяга цялата тъкан на белия дроб, минава и от обратната страна, където са кръвоносните съдове и предизвиква възпаление в тях, т.нар. васкулит. Когато кръвоносните съдове се възпалят, кръвта, която протича през тях, започва да се съсирва като защитен механизъм. Но пък съсиреците пречат на белия дроб да изпълнява функцията си. Както и на другите органи“, посочи пулмологът. Той е категоричен, че именно това е причината поставянето на пациента на респиратор да не носи никакви ползи, а дори и да вреди фатално заради навлизането през тръбата на резистентни бактерии.

„Затова пък машините ЕКМО, по-познати на хората като система „сърце – бял дроб“ са далеч по-ефективни при най-тежките случаи, защото там кръвта не минава през белия дроб, за да получи кислорода, а минава през този апарат и кислородът се вкарва в кръвта по изкуствен начин“, добави специалистът. У нас машини ЕКМО, които са между 8 и 10 пъти по-скъпи от респираторите, има само в кардиохирургиите и досега нито един пациент с COVID-19 не е бил лекуван по този начин. „Проблемът е, че тези апарати много трудно се дезинфекцират, а още по-сериозната спънка е липсата на достатъчно подготвени медици за работа с подобна апаратура. Гледането на само един пациент в интензивно отделение изисква до леглото му постоянно да има един анестезиолог и две реанимационни сестри на смяна“, уточни д-р Симидчиев и добави: „Сами може да пресметнете колко персонал е нужен за само 10 болни, при това за една работна смяна, като в добавка тези хора са в скафандри“.

Според пулмолога това, че вече се говори за васкулит, причинен от коронавируса, означава още поне две неща – хората с автоимунни заболявания, които са на терапия с кортикостероиди, са по-защитени от тежко протичане на инфекцията, макар и да боледуват малко по-дълго (това обаче не важи за диагостицираните с автоимунен васкулит), а също и че диабетиците са сред най-рисковите групи заради вече увредените им съдове от високите нива на кръвна захар. „Ако видим статистиката за смъртността, то в много от случаите на преден план излиза диабетът като придружаващо заболяване“, каза още д-р Симидчиев.

Пред Скенер.нюз той разказа и за най-новото изключително обнадеждаващо проучване за лекарство срещу COVID-19. „Става дума за нанозоми с изкуствено създадени липиди с АСЕ2 рецептори – това са онези белтъци, който се намират върху определени човешки клетки, и най-вече на тези разположени в белия дроб и за които коронавирусът се закача, за да се нахлуе в клетките. Тези нанозоми се вкарват чрез инжектиране в кръвта и имат за цел да излъжат вируса да се закачи за тях и по този начин на 90 % се спира разпространението му в клетките“, обясни д-р Симидчиев. Той уточни, че проучването е в предклинична фаза, което означава, че все още нанозомите не са тествани върху хора. „Аз обаче съм убеден, че това изглежда като един от най-вероятните подходи за създаване на ефективно лекарство, с малко нежелани реакции“, подчерта пулмологът.

СПОДЕЛИ