Ананиев ще пише план за болниците и заплатите при извънредна обстановка

Здравната система не беше претоварена, а изпразнена от съдържание и за пореден път се видя, че не може да се управлява чрез ротативки от клинични пътеки, заяви проф. Георги Михайлов

257
Ананиев
Кирил Ананиев, министър на здравеопазването

Здравният министър Кирил Ананиев трябва да изготви и да внесе в ресорната парламентарна комисия план на действие за организация на работата и финансирането на лечебните заведения при обявена извънредна епидемиологична обстановка, решиха единодушно депутатите. Това трябва да стане до средата на септември. В срок до 6 месеца пък здравният министър ще трябва да направи и анализ на инфекциозните отделения, клиники и болници, както и да изготви план за ефективното им финансиране. Разискванията в парламента бяха поискани от „БСП за България“.

„Приемам тази отговорност и ще изпълня това, което записано в решението“, каза Ананиев. Той подчерта, че се предвижда лечебните заведения да продължат да получават минимум 85% от средномесечните си лимити за дейност, независимо колко от нея реално е извършена, до 30 септември.

„85% е минимумът, а не таванът. Никакви средства няма да се връщат, никакви компенсации няма да се правят. Това е извънредна ситуация, за да бъдат съхранени лечебните заведения“, обясни министърът. По думите му ситуацията с коронавируса е променила драстично финансовата рамка на Европейската комисия и за новия програмен период е добавена програма „Здраве“, а финансовата й рамка е 9,4 млрд. евро.

„След първоначалните трудности, които имахме в първите седмици, ние намерихме необходимата организация, необходимите действия, необходимите стъпки, които трябваше да предприемем за осигуряване на нормалното функциониране на здравната система в ситуацията на COVID-19”, обобщи Кирил Ананиев, като не пропусна да благодари на медиците.

Опозицията обаче отправи остри критики към начина на функциониране и финансиране на здравната ни система. „Няма да влизам в малките теми за финансовите компенсации на това и онова лечебно заведение. Три години и половина напомняме, че здравната система не може да се управлява чрез ротативки от клинични пътеки. Беше показано, че системата не може да се финансира по този начин. Не беше претоварена системата, а беше изпразнена от съдържание. Възможностите й са много по-големи. Крайно време е да започнем поне един разговор, проблемите са икономически, но и медицински, и социални“, заяви проф. Георги Михайлов от БСП.

„Изводите, които до този момент можем да направим, са, че няма по-важни и по-маловажни специалности и по-важни и по-маловажни болници. Видя се, че подценяваните специалисти по инфекциозни болести и епидемиология, са изключително важни. Подценявана беше и безопасността на условията на труд. Липсват планове за вътреболничните инфекции. Предпазните средства, които трябва да се ползват, също се оказаха изключително подценявани. На пожар се търсеха и се ползваха от резерва от 1984 г. и се внасяха. За мен е нонсенс инфекциозна болница да не може да приема пациентите, а да ги приемат други, които изпаднаха от системата, защото персоналът им беше заразен“, посочи д-р Нигяр Джафер от ДПС. А според нейния колега и съпартиец д-р Хасан Адемов, който пребори коронавируса, недъгът на системата, който се е проявил най-ярко по време на пандемията, е проблемът с липсата на кадри.

„Искам да изразя благодарност към всички, които по пряк и непряк път водеха борбата с COVID-19, към Националния оперативен щаб и към всички РЗИ. Системата на здравеопазване е критикувана от всички, но в такава криза се показва кое работи и кое – не. Нашата система издържа теста, успя дори да се организира да излезе сама от недостига на защитни средства. МЗ не бива да бъде тук критикувано, защото успяха да организират нещата. Всички РЗИ, които са подали списъци с хора, работили с коронавируса, са получили обещаните средства. Ние всички трябва да си дадем сметка какъв е бюджетът ни и какво може да бъде отделено към нашите здравни работници. Още не е дошло време за равносметка, защото кризата не е приключила, но до този момент се справихме. Това не важи за други европейски държави, при това с много по-добри икономически показатели от нас, които оставиха хора да се самолекуват и да умират по домовете си. Имаме и твърде много примери, че български граждани не са били приемани за лечение в европейски държави и са отпращани да се лекуват в България“, отговори на критиките депутатът от ГЕРБ доц. Лъчезар Иванов.

СПОДЕЛИ