Проф. Коста Костов: Да лекуваме болния, а не болестта

В условия на епидемия не можем да скръстим ръце и да чакаме някой да ни каже как и с какви медикаменти да лекуваме, категоричен е пулмологът

COVID-19
Проф. Коста Костов

Да лекуваме болния, а не болестта и да не седим със скръстени ръце и да чакаме някой да ни каже кога и какви медикаменти да прилагаме, при условие, че има и такива, които познаваме от години, заяви проф. Коста Костов, консултант по белодробни болести в столичната УМБАЛ „Св. Анна“ и председател на Медицинския съвет към правителството. По думите му пред Скенер.нюз съвсем скоро се очакват резултати от десетки проучвания на различни моно- и комбинирани терапии за COVID-19, които се провеждат в момента по света, да обосноват становище с научна прецизност относно лечебното поведение при пациенти с COVID-19.

Твърде вероятно е да се потвърдят и днешните хипотези на водещи експерти за ефективността на по-ранното приложение на медикаментозната терапия в хода на инфекцията със SARS-CoV-2. И сега текат дискусии относно по-ранното приложение на медикаментите след вирусната експозиция с обосновани мнения, че колкото по-рано се стартира терапевтичната медикаментозна интервенция, толкова по-добри биха били резултатите от лечението. „Това касае особено дебата относно постекспозиционната терапия, преди да се появят симптомите или в още в началото на тяхната поява. Сегашните препоръки се отнасят преди всичко за хоспитализирани пациенти с по-сериозно протичане на болестта. Но аз очаквам с нетърпение резултатите от другите рандомизирани клинични проучвания за постекспозиционна терапия с хидроксихлорохин в комбинация с други медикаменти като азитромицин, доксициклин или амоксицилин и няма да се изненадам, ако някои от тях бъдат препоръчани в бъдеще като профилактика на развитие на по-тежки форми на COVID-19 при пациенти, с начални симптоми на коронавирусна инфекция, особено при такива от рискови контингенти, но без противопоказания за приложение при близък клиничен контрол. Както сега използваме Тамифлу в първото денонощие на грипна инфекция“, каза проф. Костов.

По думите му данните от проучванията може и да не са твърде окуражаващи, но има достатъчно основания да очакваме и по-добри резултати от тях. „Иначе напразно ще очакваме синтезиране на по-успешен антивирусен медикамент, което може да отнеме повече време отколкото е необходимо за създаване на успешна ваксина“, добави пулмологът.

„Ръководствата предлагат препоръки за лечение на болестта, а не на конкретния болен, който стои пред вас. Препоръките не са закони, а етикети с номинална стойност, затова професионален дълг и морална отговорност на всеки лекар е в рамките на неговите компетенции да приложи или не дадено лекарство, да се съобрази или не с дадена препоръка“, обясни проф. Костов. Той даде пример с азитромицина, използван в ежедневната клинична практика и преди COVID-19 за успешно третирани на пациенти с пневмонии, както и с прословутия хидроксихлорохин, който медиците познават и ползват от десетилетия.

„Азитромицинът има и специфични неантибиотични ефекти като въздейства на редица клетъчни медиатори, вкл. интерлевкини, които участват в т.нар. цитокинова буря, а с хидроксихлорохин десетилетия наред се лекуват болни с автоимунни болести и те го приемат с години, в подобни на прилаганите при COVID-19 дози, без съществени проблеми при добра селекция на пациентите, докато при коронавирус се прилага само 5-7 или 10 дни и то само в болнични условия“, подчерта пулмологът.

По думите му в няколко обсервационни проучвания хидроксихлорохинът в комбинация с азитромицин е показал многократно по-добър лечебен ефект от обичайното поддържащо лечение в контролната група пациенти с COVID-19. „Над 200 проучвания текат в момента за различни медикаменти и комбинации за лечение на COVID-19, повечето от тях с участие на хидроксихлорохин самостоятелно или в комбинация с различни антибиотици и въобще няма да се изненадам, ако в някакъв момент медикаментът бъде реабилитиран и присъдата му отменена“, прогнозира проф. Костов и добави: „Това не означава, че хидроксихлорохинът е свещеният граал за COVID-19. Не смятам да чакам нечие „разрешение”  да използвам напр. кортикостероиди при COVID-пневмония, при положение, че много добре знам как влияят те на острата фаза при тежки пневмонии, приложени в ниски дози, за кратък период от време, познавам техните противовъзпалителни и антифибротични ефекти. Ако лекувам пациент без данни за сърдечна патология, ретинопатия  и нямам друга терапевтична  алтернатива бих използвал и хидроксихлорохин при близък клиничен контрол“.

Проф. Костов съобщи още, че в обновеното ръководство на МЕС като потенциално ефективно средство е посочено американското противовирусно лекарство Ремдезивир, макар то да не се намира на европейския и българския пазар, и достъпът до него е ограничен само в рамките на проучвания и състрадателна употреба с достатъчно рестриктивни критерии за включване. На този етап използването му в САЩ е ограничено само при хоспитализирани пациенти с тежка форма на COVID-19, но не е изключено в бъдеще и това антивирусно лечение да бъде прилагано и в по-ранни фази на болестта.

Пулмологът е категоричен, че медиците трябва да подхождат индивидуално към всеки болен, да не се чувстват с вързани ръце и да лекуват както им подсказва професионалния опит и интуиция, с наличните лекарствени средства на които са се доверявали в годините, индивидуално съобразени, при строг клиничен контрол, а не по спуснати указания, които по-скоро оправдават лечебно бездействие и продължително очакване на спасение от неизвестен спасител. „Медицината се превръща в изкуство тогава, когато лекуваме болния, а не болестта и поемаме разумен професионален риск, носейки отговорност за живота на всеки отделен болен. Докато чакаме резултатите от рандомизираните проучвания може да спасим повече животи, отколкото ще загубим от страничните действия на някой медикаменти, които в момента са обявени за опасни“, заяви консултантът по белодробни болести в УМБАЛ „Св. Анна“.

„За лекарите в най-голяма доза важи изразът на Имануел Кант, станал девиз на просвещението “Sapere aude” (Имай смелостта да мислиш със собствения разсъдък)”, завърши проф. Костов.

СПОДЕЛИ