10 г. ще трябват на МЗ да намали доплащането с 16%

Според Националната програма „България 2030" властта ще реже разходи за лекарства за сметка на профилактика и пак ще прави е-система

320
МЗ

10 години ще трябват на МЗ да намали доплащането от страна на пациентите с 16% до ниво от 30 на сто. Това предвижда Националната програма „България 2030″ в частта й за здраве, която ресорното ведомство публикува за обществено обсъждане. В момента страната ни е рекордьор по доплащане в ЕС – 46 % от парите за здраве излизат директно от джоба на болния. Как точно здравните власти ще се борят с доплащането обаче не става ясно от документа.

Сред плановете на МЗ са да увеличи дела на разходите за извънболнична помощ от общите разходи за здравеопазване почти двойно – от 13.7% през 2017 г. до 25% през 2030 г. Това увеличение ще е за сметка на орязани харчове за лекарства, които до 2030 г. трябва да паднат от 43% до 30%.

Броят на болничните легла за дългосрочни грижи пък трябва да се увеличи от 35,6 на 100 000 души население, колкото са били през 2017 г., на 50 на 100 000 души през 2030 г. По данни на Евростат през 2014 г. в ЕС броят на тези болнични легла е бил 51,8 на 100 000.

В областта на болничната помощ дългосрочните планове са насочени към периодично актуализиране на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Целта е разширяване на обема и обхвата на дейностите, осъществявани в болничната помощ, но и увеличаване на дейностите, които могат да бъдат осъществявани в амбулаторни условия. Ще се подпомага и повишаването на качеството на диагностиката и лечението с развитието на високотехнологични дейности в държавните лечебни заведения. Усилия ще бъдат насочени и към насърчаване на донорството и развитието на трансплантационната дейност в страната. По това перо очакваният необходим финансов ресурс е над 28 млрд. лв. по линия на МЗ, НЗОК и европейските фондове.

Още над 10 млрд. лева са предвидени и за прословутата и неработеща Национална здравна карта. „Инструментариумът на НЗК ще бъде използван за оптимизиране на структурата на здравната мрежа към потребностите на населението с цел осигуряване на достъпни и качествени здравни услуги на всички нива в извънболничната и болничната медицинска помощ. Картографирането на здравните услуги ще обоснове необходимостта от осигуряване на инвестиции и/или пренасочване на ресурси към сферите, в които има установена потребност от определени здравни дейности. Ще бъдат предприети мерки за развитие на предоставяните в лечебните заведения здравни услуги, свързани с продължително лечение и палиативни грижи“, заявяват от МЗ.

Сред целите на ведомството е и качествената първична медицинска помощ, като целта е именно по този начин да се намалят общите разходи за здравеопазване и нуждата от по-скъпото болнично лечение. По това перо са необходими над 3.1 млрд. лв., които ще дойдат от касата.

В областта на лекарствената политика целта е равнопоставен достъп на пациентите до безопасни, качествени, ефективни и ефикасни лекарствени продукти на достъпни цени, но и „избягване на неприемливи последици за бюджета за здравеопазване“, пише в документа. В тази област ще са необходими над 14 млрд. лв. в следващите 10 години, които ще бъдат осигурени от бюджетите на МЗ и НЗОК.

За Спешната помощ са предвидени едва 2,5 млрд. лева, които основно ще са за обучение и квалификация на персонала, както и за развитието на телемедицината.

Други 96 млн. лева от националния бюджет и структурните фондове здавното министерсво смята да вложи в човешкия ресурс, като е планирано да се разработи и въведе система за мониториране на персонала в здравеопазването като част от Националната здравно-информационна система. Има и мерки, насочени конкретно към медицинските сестри, на които ще се даде възможност за самостоятелна практика.

Стратегията за следващите 10 г. включва и финалното изграждане на е-системата, за която се говори поне от 2005-а и за която IT-бизнесът обеща да помогне до ноември, при това безплатно. МЗ все пак е заделило 12 млн. лева и обещава до 2030 г. всички аптеки да имат е-рецепта, лекарите специалисти да могат да записват онлайн прегледи, а болниците да разполагат до медицинските досиета на пациентите с тяхно съгласие. Отделно още над 18 млн. ще отидат за надграждане на информационните системи и софтуерни приложения. В програмата са заложени и т.нар. дистанционни здравни услуги с необходим финансов ресурс от 2.5 млн. лв.

СПОДЕЛИ