Зам.-директорът на УМБАЛ „Александровска“ и зам.-декан на Медицинския факултет на МУ-София доц. Димитър Буланов влиза в новосформираното Инфекциозно звено в болницата от ден първи на епидемията от коронавирус и не е излизал и до днес. „Колко време ще стоиш“, пита го директорът на „Александровска“ проф. Костадин Ангелов. Отговорът на доц. Буланов е лаконичен и еднозначен: „Колкото трябва!“
Така разбира професията си на лекар хирургът и така я работи далеч преди „невидимият враг“ да го накара да се „преквалифицира“ в инфекционист. Но не по неволя, а с ясното съзнание, че трябва да е до болните, без да го е грижа колко ще му е (не)удобен защитният костюм.
Той е от лекарите, които могат да са полезни и при херния, и при рак, а оказва се и при коронавирус. „Хората са уплашени. А лекарската професия ни е обучила да умеем да разговаряме с болните“, казва доц. Буланов.
Той е от тези лекарите, които говорят дълго с пациентите си, обяснява това, което ще се случи. Макар от първата дума да успява да спечели доверието им. Не така сладкодумен е пред камерите. От онзи изчезващ вид е, който като застане пред журналистите, мисли как ще се чувстват близките на пациентите, на които не е успял да помогне. От хирурзите, за които операцията не започва и не свършва в операционната зала. Доц. Буланов подготвя пациента за това, което предстои и после предпочита сам да превързва раните – буквално и преносно. А смяната на дренажите не руши авторитета му на зам.-директор на Александровска болница. „Защото хирургът е хирург до края на живота“, убеден е медикът.
Той е от ръководителите, които си тръгват последни от болницата, от тези, които докато сменят дренажи (което е все едно генерал да хвърля боклука) може да управлява умело сложните процеси в голяма и „тежка“ болница като „Александровска“. За него болницата на последно място е търговско дружество.
Казва, че ранната дигностика е гаранция за добър изход на лечението и във финансирането на профилактиката и болничната помощ трябва има баланс. А най-голямата инвестиция трябва да е в тези, които лекуват.
Доц. Димитър Буланов е и от преподавателите, които умеят да заковат вниманието на студентите и да им внуши отговорността, че ще държат живота на нуждаещ се от помощ човек в ръцете си и това е отговорност за цял живот.
По думите му „Александровска“ и Медицинският факултет носят дух, който много трудно може да бъде заличен от повратностите на времето и от кривиците на нормативната уредба. Затова и ги е избрал за свой дом. В който ще остане, „докато трябва“.
