Страните с масово ваксиниране срещу туберкулоза имат по-ниска смъртност от COVID-19

В Европа БЦЖ е най-прилагана в България, предполага се, че предпазва дихателните пътища и от вирусни инфекции

5574
БЦЖ

Дали старата един век ваксина (БЦЖ) срещу туберкулоза може да подпомогне имунната система на човек срещу COVID-19? Клинични изследвания, търсещи отговор на този въпрос, от седмица започнаха няколко държави, сред които Австралия, Гърция, Холандия, Германия и САЩ.

Страните, в които е имало масово ваксиниране срещу туберкулоза, имат по-ниска смъртност. Това отбелязват в своя публикация учени от New York Institute of Technology. Те дават пример с Иран, където имунизациите са едва от 1984 г. и смъртността от COVID-19 е 19,7 случая на милион. Япония прилага масово ваксината БЦЖ през 1947 г. и има около 100 пъти по-малко смъртни случаи – 0,28 на милион души. Бразилия започва да ваксинира масово през 1920 г. и има още по-ниска смъртност от 0.0573 смъртни случая на милион жители.

Тъй като броят на случаите на туберкулоза намалява в края на 20 век, повечето държави в Европа се отказват от имунизациите срещу туберкулоза между 1963 и 2010 г., отбелязват авторите.

Те са забелязали, че богати държави с политика за имунизации имат различни данни за смъртността по възраст. Испания въвежда имунизациите с БЦЖ през 1965 г. и продължава до 1981 г. (16 години). Там смъртността е 29,5 души на милион жители. Дания включва ваксината в имунизационния си календар през 1946 г. и завършва през 1986 г. (40 години) и има почти 10 пъти по-малко смъртни случаи на милион жители – 2.3.

Открити са доказателства, че имунизациите с БЦЖ имат връзка с по-ниските нива на смъртност от COVID-19, заявяват учените от САЩ. Те обаче добавят, че нивата на смъртност зависят и от нивата на тестване на населението срещу коронавируса.

Въпреки че в Китай има политика на масова ваксинация от 50-те години, учените от Ню Йорк твърдят, че по време на Културната революция (1966-1976) агенциите за профилактика и лечение на туберкулоза са разформировани и много от възрастните сега хора не са ваксинирани. Авторите на тази публикация изказват хипотеза, че колкото по-голяма част от възрастното население е ваксинирано с БЦЖ, толкова по-ниска ще е смъртността.

Сред страните от ЕС БЦЖ е най-прилагана в България – до 48 ч след раждане, с 3 реимунизации при негативен Манту тест – на 7 месеца, 7 г. и 11 г., като последната отпадна от тазгодишния имунизационен календар. За което „любимецът“ на оперативния щаб доц. Атанас Мангъров предупреди, че не е добра идея.

БЦЖ е жива лиофилизирана (дехидратирани чрез дълбоко замразяване под високо налягане живи бактерии) ваксина, съдържаща щам на Mycobacterium bovis, който причинява туберкулоза по говедата, близък до M. tuberculosis, който причинява туберкулоза при хората. Ваксината е кръстена на френските микробиолози Алберт Калмет и Камил Гюрин, които са я разработили в началото на 20-ти век. Първата ваксинация в България с БЦЖ е направена през 1928 г.

Ваксината се поставя на деца през първата година от живота им, в повечето страни по света, и е безопасна и евтина, но предотвратява средно около 60% от случаите на туберкулоза при деца, като има големи разлики между държавите.

В момента изследванията се правят при лекари и медицински сестри, които са изложени на по-висок риск от заразяване с респираторната болест и при възрастни хора. Немският Институт за инфекциозна биология “Макс Планк” проучва в момента дали модерната им версия на БЦЖ – VPM1002 е ефективна срещу инфекция с SARS-CoV-2. Мащабното проучване се провежда в няколко болници в Германия.

Проучвания върху мишки показват, че БЦЖ ваксината може да защити не само срещу туберкулоза, но и срещу вирусни инфекции на дихателните пътища. Мишките, страдащи от грип, имат по-малко вируси от грип А в кръвта си, ако преди това са били ваксинирани с БЦЖ. Ваксинираните животни показват по-малко увреждане на белите дробове.

Други изследвания на учените от “Макс Планк” показват, че ваксинацията с БЦЖ повишава устойчивостта на животните към други вируси (например херпес тип 1 и 2). Очевидно БЦЖ ваксината активира имунната система срещу вирусна инфекция, пише в статия на сайта на “Макс Планк” . По този начин тя намалява риска от тежка прогресия на заболяването и снижава смъртността.

Обикновено ваксините повишават имунните отговори, специфични за определен патоген, като антитела, които се свързват и неутрализират един вид вирус, но не и с друг. БЦЖ може да увеличи способността на имунната система да се бори с патогени, различни от бактерията срещу туберкулоза, сочат клинични и наблюдателни проучвания, публикувани в продължение на няколко десетилетия от датските изследователи Питър Аби и Кристин Стабел Бен, които живеят и работят в Гвинея-Бисау, пише в списание Science. Изследователите са установили, че ваксината предотвратява около 30% от инфекциите, с който и да било известен патоген, включително вируси, през първата година след ваксинирането.

СПОДЕЛИ