Медицинският съвет натиска щаба за бързи тестове

13 лекари, адвокат и журналист ще изготвят алгоритми за диагностика и лечение на коронавирус

138
бързи тестове

Първата пропоръка на новия Медицински експертен съвет към Националния щаб е за масово изследване с бързи тестове. Това стана ясно по време на представянето на „мозъчния тръст“, който се включва официално в битката с КОВИД-19.

А ето и имената на членовете на МЕС:

Проф. Коста Костов – консултант по белодробни болести в столичната УМБАЛ „Света Анна“, председател на съвета

Прoф. Рaдкa Aргирoвa, клиничeн вируcoлoг, МБAЛ „Тoкудa“

Прoф. Гaлинa Кирoвa, нaчaлник нa клиникa пo oбрaзнa диaгнocтикa oт МБAЛ „Тoкудa“

Прoф. Caвeлинa Пoпoвcкa, пaтoлoг, МУ-Плевен

Адвoкaт д-р Мaрия Пoпoвa, eкcпeрт пo мeдицинcкo прaвo

Д-р Цвeтecлaвa Гълъбoвa, пcихиaтър, директор на болница „Св. Иван Рилски“

Дoц. Aтaнac Мaнгърoв, нaчaлник нa Клиникa пo дeтcки и инфeкциoзни бoлecти в Инфeкциoзнa бoлницa в Coфия

Дoц. Вacил Вeлчeв, кaрдиoлoг в „Св. Анна“

Дoц. Рoceн Кaлпaчки, нeврoлoг в „Св. Анна“

Дoц. Любoмир Кирoв, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари

Прoф. Гeoрги Мoмeкoв, фaрмaкoлoг – МУ-София

Д-р Вaлeнтин Пaвлoв, зaм.-прeдceдaтeл нa Бългaрcкия зъбoлeкaрcки cъюз

Прoф. Никoлaй Млaдeнoв, cпeциaлиcт пo aнecтeзиoлoгия и интeнзивни грижи в „Токуда“

Дoц. д-р Aлeкcaндър Cимидчиeв, пулмoлoг в МВР болница

Кoнcтaнтин Вълкoв, прoгрaмeн дирeктoр нa Дaрик рaдиo

„Задачата на Медицинския съвет е да помогне държавата да се справи с проблем, за който здравната ни система не е подготвена“, посочи проф. Коста Костов, пулмолог в столичната „Св. Анна“. По думите му целта на съвета е да предлага медицинска информация и обеща в кратки срокове да бъдат изготвени алгоритми за диагностика и лечение на коронавирус. Тези алгоритми и препоръки ще бъдат предлагани на МЗ, за превеждане в изпълнение от лечебните заведения, като с тази задача е натоварен зам.-здравният министър д-р Бойко Пенков.

„Болен с Ковид 19 отделя вируса в околната среда около 4-5 дни преди да се проявят клиничните симптоми и 20-30 дни след края им. През това време вирусът може да бъде хванат с различни видове тестове – бързи и бавни“, заяви доц. Атанас Мангъров, нaчaлник нa дeтcкото отделение на Инфекциозна болница.

Какво обаче се случва с контактите на един болен? „Едните може да са го заразили, но вече да не са в състояние да отделят вируса в околната среда. Когато на тези контактни се прави тест, не се намира нищо. За да се установи, че те са били болни трябва да се направи серологично изследване – имунохроматографски тестове, с които се установява, че ако има антитела, това означава, че е прекарал коронавирусната инфекция. Ако това не се направи – този човек е в графата отрицателен, което се случва масово, заради което при значителна част от контактните не се установява нищо. Втората група контактни, са тези които болният е заразил. Ако той ги е заразил сравнитено скоро, защото той е отделял вируса поне 4-5 дни преди да се проявят клиничните симптоми, то тези хора няма да отделят вируса и няма как да ги хванем с нито един тест. Тази втора група, ако се изследват само с методи, с които се открива отделяне на вируса в околната среда, ще останат неоткрити. Затова са важни имунохроматографски тестове, с които можем да получим данни за това, че някой е прекарал коронавирусната инфекция“, обясни доц. Мангъров. По думите му в момента у нас се правят тестове за потвърждаване на една установена инфекция.  Той добави, че съветът ще се опита да убеди щаба в правотата си.

„Масов скрининг може да се осъществи, когато бъде приет алгоритъм за диагностиката на коронавирус. Този алгоритъм ще съдържа експертни препоръки кога, какви тестове да се използват и как да се интерпретират резултатите от тях. Това е определящо за по-нататъшните стъпки на пациента“, уточни вирусологът от „Токуда“ прoф. Рaдкa Aргирoвa. Тя добави, че предстои да бъде планиран броят и видовете тестове, които ще са необходими за масово тестуване. Информацията ще бъде отнесена към правителството, за да се осигурят средствата за закупуването им. „Всичко това има отношение към спирането на разпространението на епидемията“, категорична е проф. Аргирова.

Проф. Костов съобщи, че съветът ще дава брифинги два пъти в седмицата, ще бъде създадена и Фейсбук страница.

На въпрос изчерпани ли са възможностите на „Пирогов“ и ВМА за лечение на заразени с коронавируса зам.-министър Бойко Пенков успокои, че има достатъчно много инфекциозни легла и клиники. „В момента са налични 900 легла на национално ниво, като за два дни те могат да станат над 2000“, увери той.

Експертите ясно подчертаха, че засега няма медикаменти, които доказано да лекуват вируса. Фармакологът проф. Георги Момеков беше категоричен, че няма утвърдена ефективна терапия за лечение и профилактика на това заболяване. „Има само предварителни данни. У нас са направени постъпки да се осигури резерв от хлорохин и хидроксихлорокин“, допълни той, но предупреди, че това са лекарства, които имат много странични ефекти. „Ще има осигурени количества за пациенти, за които се счита, че съотношението полза – риск ще бъде добро, но особено смолечението би били по-опасно от самия вирус“, допълни проф. Момеков.

Проф. Костов нарече екипа си „съвет от доблестни колеги“. „Приехме това предизвикателство заради всички нас, заради нашите семейства, деца, бащи и майки, баби и дядовци, които искаме да прекараме през това горнило. Влизаме в този съвет като лекари и ще излезем от него като лекари. Влизаме с имената си искаме и да ги опазим чисти на изхода. Нашата единствена цел е да направим каквото е по силите ни, за да се отскубнем всички заедно с най-малко загуби“, подчерта той.

СПОДЕЛИ