Живот без болести – цел на бъдещата здравна стратегия

Промените в сектора трябва да са еволюционни, а не революционни, подчерта д-р Даниела Дариткова

216
болести

Живот без болести – това е новата идея за развитие на здравеопазването. Това каза зам.- министър д-р Бойко Пенков по време на форума „Бъдещето на здравната система – Хоризонт 2030“. По думите му през последните години усилията на МЗ са били съсредоточени върху създаването на възможности за лечение на болестта, за да могат хората да постигнат ремисия и да бъдат икономически и социално активни.

„В новата здравна стратегия обаче особен акцент ще бъде поставен върху превенцията за създаване на здраво поколение, което изисква повече усилия в посока на женското и детско здравеопазване“, обясни Пенков. Стратегията се пише в момента и ще обхваща периода до 2030 г., като основна цел е да се постигне устойчиво развитие. Според д-р Пенков, ще са необходими повече пари за превенция, здравна профилактика и скрининг.

„Промените в сектора трябва да са еволюционни, а не революционни“, подчерта пък д-р Даниела Дариткова, председател на Комисията по здравеопазване в НС. По думите й все още има какво да се желае по отношение на разходите за здраве за всеки гражданин и продължителността на живот. Макар последната да се е увеличила с 3 години, все още сме далеч от средната продължителност на живот в ЕС, която е нараснала със 7 години. Д-р Дариткова посочи като положителна тенденция понижаването на детската смъртност до 5,8 на 1000 новородени деца. По думите й здравната система не трябва да генерира пациенти, а да промотира здравословния начин на живот.

Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров очерта проблемите от гледна точка на лекарското съсловие – необходимост от преструктуриране на болниците, реално остойностяване на клиничните пътеки, адекватно възнаграждение за всички специалности и продължаващо образование за медиците, които трябва да бъдат поощрявани да повишават компетентността и квалификацията си непрекъснато.

„Пациентът трябва да е в центъра на съвременното здравеопазване“, категоричен беше адв. Андрей Дамянов, представител на Националната пациентска организация в Надзорния съвет на НЗОК. Според него, за изминалите 20 години от създаването си касата е преживяла еволюция – бюджетът и обхватът на финасираното лечение са значително разширени, но е необходима електронизация на системата и дълбока финансова реформа.

Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, посочи една интересна световна тенденция – „Сребърната икономика“ или икономиката на белите коси. Ще работим по-дълго и затова трябва по-дълго да сме здрави, уточни експертът. По думите му демографската структура на страната предопределя към 2030 г. населението да е застаряващо. „За да сме по-дълго активни в следващото десетилетие, сега трябва да се постави акцент върху ранната диагностика на заболяванията. Това е особено необходимо предвид факта, че броят на хората с хронични заболявания се увеличава и навременното лечение може значително да повиши качеството на живот и преживяемостта“, добави Денев. Той даде пример, че благодарение на новите терапии 70% от злокачествените заболявания при деца са лечими. „Индустрията инвестира огромни средства, за да намери начин да се справи и с останалите 30%. Сега хората с деменция са около 11 млн., но ако не се открие подходяща терапия, след 10 години броят им ще се увеличи на 18 млн.“, каза още Денев.

Д-р Маргарита Строкова, медицински директор на GSK България, акцентира върху това, че фармацевтичната индустрия инвестира много в иновации, на второ място след IT сектора. „Само в Европа в научно-изследователска дейност са инвестирани над 4,3 млрд. паунда. Например, за пръв път от 20 г. текат разработвания на нов клас антибиотик. Бъдещето е в персонализираната терапия“, заяви още тя.

 

СПОДЕЛИ