Вече не сме последни в ЕС по разходи за здраве

14 % са неосигурените, 47 % са доплащанията от джоба, а системата е неефктивна, отчита доклад на ЕК

163
разходи за здраве

България вече не е последна по разходи за здраве в ЕС, се посочва в доклад на Европейската комисия за състоянието на здравето в Европа – 2019 г. „Разходите за здравеопазване са се увеличили значително, но тяхното равнище продължава да е сред най-ниските в ЕС. През 2017 г. България е изразходвала 1311 евро на глава от населението (коригирани с разликите в покупателната способност) за здравеопазване, което е четвъртото най-ниско равнище в ЕС“, пише в профила на страната ни. След нас обаче са Хърватия, Латвия и Румъния и така леко сме се оттласнали от дъното, тъй като между 2005-2017 г. разходите за здравеопазване на глава от населението у нас са се увеличили повече от двойно.

Според ЕК обаче това се дължи и на преките доплащания, по които сме първенци в ЕС. Българите доплащат близо 47 % при средно ниво на Стария континент от 15 %. А това означава, че най-бедните не стигат до лекар. „Основните фактори, способстващи за директните плащания, са плащанията за услуги, които не са обхванати от пакета от здравни дейности на НЗОК (включително повечето дентални услуги и дългосрочните грижи), както и доплащането за редица услуги и лекарствени продукти, които се отпускат с лекарско предписание. Неофициалните плащания се оценяват като значителен дял от всички директни плащания от пациентите за здравеопазване и допринасят за натиска върху разходите на домакинствата“, пише в доклада.

Според документа, близо 14% от цялото население на страната дори не е обхванато от системата на здравното осигуряване, а регионалните диспропорции по отношение на медицинските кадри са толкова високи, че правят недостъпни здравните грижи за някои немалки социални групи. Анализаторите твърдят, че всяка пета болнична процедура може да се извършва в доболничната помощ, а всяка десета хоспитализация и свързаните с нея процедури могат да бъдат избегнати изобщо, ако пациентът имаше достъп до доболнична помощ. Освен това предотвратимата с превенция и с добро лечение смъртност са сред най-високите в ЕС, което свидетелства за липсата на профилактиката и ниска ефикасност на медицинската помощ.

Европейските експерти подчертават също, че болниците у нас са твърде много, а почти всички опити за реформи в сектора са завършили с фиаско.  „Честата смяна на политическите ръководства е основна пречка за прилагането на реформите през последните години и накърнява приемствеността и последователността при разработването на политики“, се казва в доклада.

ЕК отчита, че очакваната средна продължителност на живот на българите се е увеличила, но все още е най-ниската в ЕС – 74,8 години у нас, при средна в ЕС от 80,9 години, а първенците от Исландия и Италия живеят и до над 83 години. „Болестите на органите на кръвообръщението и онкологичните заболявания са основните причини за умиране в България, като съществуват значителни различия в здравното състояние според пола, региона и образованието. Пред страната стоят предизвикателства, свързани с редица заболявания, включително и с инфекциозните“, отича още докладът.

Експертите отбелязват, че у нас има само една институция, която закупува медицински услуги – НЗОК и съветват да заработи на практика Националната здравна карта, да се съсредоточи повече ресурс в извънболничната помощ и да обърнем внимание на недостига на кадри, като специално са отбелязани протестите на медицинските сестри.

СПОДЕЛИ