По 11 българи на ден се диагностицират с рак на белия дроб

Мит е, че се разболяват само пушачи, заяви проф. Асен Дудов

455
рак на белия дроб

По 11 българи на ден или около 4200 души годишно се диагностицират с рак на белия дроб, като 3200 от тях са мъже. Това съобщи проф. Асен Дудов, началник на Клиниката по медицинска онкология в „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ „Младост“, по време на семинар „Поеми си дъх – за по-бърза диагноза и по-добра прогноза за рака на белия дроб“. По думите му белодробният рак е начело по брой случаи и по смъртност вследствие на онкозаболявания – у нас и по света.

„Пушенето е доказан рисков фактор, но не е коректно да се абсолютизира. Има и други причини, сред които са азбестът, газът радон, генетичната предразположеност, замърсеният въздух и др. Не е вярно, че само пушачи заболяват от рак на белия дроб. Диагностицираме и пациенти, които никога не са пушили и редовно са ходили по планините. Другият мит е, че повече жени умират от рак на млечната жлеза – напротив, повече жени умират от белодробен рак, докато преживяемостта при рака на млечната жлеза се увеличи много в последните години“, обясни проф. Дудов. Той отправи послание към личните лекари и цялата здравна мрежа – няма възраст, пощадена от рака на белия дроб и тази диагноза винаги следва да се има предвид. Най-младият пациент на проф. Дудов е 21-годишен мъж, и то с напреднало заболяване.

рак

Кои са специализираните методи за диагностика на белодробния рак обясни проф. Димитър Костадинов, началник на Бронхологичното отделение към МБАЛББ „Света София“. Той посочи характерен проблем за България – пациентите да се изпращат директно за хирургия, като се прескачат определени диагностични процедури. „Най-новото в нашата област, с приложение от 2018 г., е конусно-лъчевата компютърна томография с увеличена флуороскопия, която съчетава диагностиката с възможности за лечение“, обясни проф. Костадинов.  В експериментален период е методът роботизираната бронхоскопия, чиито проучвания трябва да приключат до 2022 г.

„Верификацията дали наистина става дума за неопластичен процес, е задължителна в цялостната диагностика“, каза проф. Светлана Христова, началник на Клиниката по обща и клинична патология към УМБАЛ „Александровска“. Тя посочи, че от началото на XXI в. се увеличават аденокарциномите на белия дроб за сметка на плоскоклетъчния карцином, който по принцип е характерен за пушачите. „Канцерогенезата е свързана с нарушения в генома на клетката и тези клетки дават началото на тумора. При рака на белия дроб тези генетични нарушения са много. В момента у нас можем да изследваме 3 биомаркера за определяне на терапията“, обясни проф. Христова. Тя подчерта, че трябва да има вътрешен и външен контрол на всяка лаборатория, която се занимава с такъв тип диагностика. „Патолого-анатомичната диагностика изобщо и в частност тези изследвания не се заплащат от НЗОК, въпреки че не са скъпи – един тест за биомаркер струва 50-60 лв., а същевременно след това се дават хиляди левове за лечение“, добави проф. Христова. Друг проблем за пациентите е, че пътят им в специализираната помощ е хаотичен.

Какви са иновациите в лечението и за приноса на персонализираните терапии говори д-р Красимир Койнов, началник на Клиниката по медицинска онкология в МБАЛ „Сердика“. „Колкото по-ранен е стадият на тумора, толкова повече се прилагат локалните методи за лечение – хирургия. При тумор над 4 см се препоръчва и адювантна химиотерапия – един вид, помощна химиотерапия, за да се гарантира, че няма да останат туморни клетки след хирургията“, обясни той. През последните 10-15 г. и в най-напредналия 4-и стадий навлезе много хирургия, но водещото лечение е лекарственото. Изборът на терапия се прави задължително от мултидисциплинарен екип. Най-иновативните подходи като таргетната терапия са създадени на база генетичните изследвания и удължават живота на болните. „Преди 20 г. нищо не знаехме за генетичните аномалии, а днес изследваме 5-6 биомаркера, които са решаващи за лечението“, каза д-р Койнов и даде пример за успешно лечение с ново таргетно лекарство, разрешено в САЩ през 2018 г., с което туморите намаляват и настъпва пълна ремисия.

Успехи бележат и имунотерапевтичните лекарства. Механизмът на действие на имунотерапията е, че отблокира собствения имунитет да се бори с тумора, обясни д-р Койнов. Той цитира данни от ново проучване, според което с такъв медикамент, който се реимбурсира и у нас от 2 г., се постига 5-годишна преживяемост при близо 30% от пациентите с рак на белия дроб. За сравнение, със стандартна химиотерапия постигаме 5-годишна преживяемост само при 3-4% от болните, уточни д-р Койнов.

СПОДЕЛИ