Загубили сме повече донори, отколкото сме реализирали

МЗ най-после измисли и публикува проект на Националната програмата за трансплантации, която обаче все още е без финансови параметри

донори

Загубили сме повече донори, отколкото сме реализирали – от 2014-2018 г. средния брой на реализираните трупни донори е 2,66 на 1 милион население, а нереализираните – 2,88. Общият брой донори (реализирани и нереализирани) в страната на един милион население е 5,54 за целия период. За сравнение в Европейския съюз средният брой на реализираните и нереализираните трупни донори е 20,74 на един милион население. Това се посочва в Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане не трансплантацията в България (2019 – 2023 г.), чийто проект днес беше качен на сайта на МЗ за обществен обсъждане. Това се случва след близо две години чакане от ведомството да измислят какво да пише в Националната програма. Странното е, че документът е само от 12 странички, като в половината от тях се обяснява, че „трансплантацията на органи е водещ и основен приоритет на Република България“ и че страната ни изостава в пъти от Европа по брой донори и по реализирани трансплантации.

Регистрите на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) показват, че през последните години (2016-2019 г.) са направени: 108 трансплантации на бъбрек (80 от трупен донор и 28 от жив донор); 41 на черен дроб (36 от трупен донор и 5 от жив донор); 19 на сърце. По данни на същата агенция през последните 12 години са извършени 177 броя алогенни трансплантации на стволови клетки. Към настоящия момент (2019 г.) в страната 1018 души се нуждаят от трансплантация на бъбрек, на сърце – 47 , на черен дроб – 46, на бял дроб – 18, а на панкреас – 10 болни.

„Данните потвърждават наличието на значима диспропорцията между броя на нуждаещите се и осигуряваните органи за осъществяване на трансплантация. Това и налага целенасочените усилия за разширяване пула на потенциални донори, чрез адекватно идентифициране и кондициониране, както и последващото тяхно реализиране“, посочват от МЗ.

Програмата отчита и недостиг на обучени специалисти; недоразвит и зле оборудвана материална база за вземане, съхраняване и присаждане на стволови клетки; липса на достатъчна информираност на българските граждани относно необходимостта от човешка солидарност и насърчаване на донорството и други. Поради тази причина стратегическата цел на Националната програма е да подобри организационния модел на донорството и трансплантацията на органи.

За да се постигне поставената цел, проектът на програма включва 14 оперативни дейности, сред които е сформирането на Национален координационен съвет, определяне на национален координатор и секретариат. Ще има и шестима регионални координатори по донорство, вкл. и в сферата на клетъчната трансплантация, с основна задача проследяване на донорските ситуации в конкретния регион и ежемесечно отчитане причините, поради които не се подават потенциални донори от лечебните заведения в региона.

Ще бъдат определени и 30 областни координатори (трима за София-град) по донорство, отговорни за лечебните заведения от съответната област. Основна им задача ще е да следят осигуряването на донорските ситуации в областта.

Друга задача е приемане в медицинския стандарт по трансплантология на специално изискване, съобразно което осъществяването на дейности по органно донорство е условие за определяне на най-високо ниво на компетентност на съответната структура. В договорите за управление на изпълнителните директори на лечебните заведения, извършващи дейности по донорство, пък ще бъде вписана и тяхната изрична отговорност за организиране на процеса по откриване, поддържане и предоставяне на потенциални донори с установена мозъчна смърт, както и за контрола върху дейността.

МЗ планира да назначи и координатор по донорство във всяка болница, определена за донорска база и координатор по трансплантация във всяка болница, в която ще се провежда трансплантация. Също така ще бъдат актуализирани процедурите за оценка на потенциалните донори, ще бъдат разработени механизми за улесняване на идентифицирането на донорите на органи в България и трансграничния обмен в Европа, като ще бъдат обучени и лекарите от спешна помощ за тази дейност.

Здравните власти си поставят за цел да организират и широка информационна кампания за привличане на общественото внимание върху необходимостта от донорство, като дори се планира включване на тези теми в учебните планове на средните училища.

Ще бъде създадена и възможност за ползване на информацията за хоспитализирани пациенти на НЗОК за нуждите по наблюдение и контрол на дейностите по донорство и трансплантация, като ще се  изгради връзка между системата за отчитане на болниците към съответните здравни каси и софтуерната система на ИАМН, НЗОК и МЗ.

Друга задача е въвеждане на система за отчетност и мониториране на резултатите от трансплантационната дейност по лечебни заведения, като зацелта МЗ ще осигури нова апаратура, където е нужна. Ведомството обещава и да подобри логистиката, а трансплантационните центрове ще бъдат прелицензирани.

„Реализиране на дейности в подкрепа на провеждането на диалог с европейски клиники във връзка с лечението на български пациенти. Членство в европейски организации“, е друга цел, която си поставят от здравното ведомство. Планира се още създаване на национални комисии към ИАМН за целите на формиране на национална листа на чакащи по съответните направления, както и определяне на реда и условията за наблюдение на включените пациенти в листата на чакащите и за актуализиране на тази листа. Управляващите обещават и нов алгоритъм за заплащане и отчитане на всички видове дейности по трансплантация, но все още не са ясни финансовите параметри на Националната програма.

СПОДЕЛИ