ВКС: Надлимитната дейност трябва да се плати

Варненската „Св. Марина“ осъди касата за рекордните 448 490 лева

359
ВКС

Надлимитната дейност трябва да се плати на болниците, реши Върховният касационен съд (ВКС). С определение от 11 юни на ВКС не се допусна касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд, с което решение НЗОК е осъдена да заплати на МБАЛ “Света Марина” Варна рекордните 448 390 лв. за извършена и отчетена надлимитна дейност през месец юни 2016 г. Касата е осъдена да плати също и законната лихва за забавата и съдебните разноски, съобщиха от Центъра за защита правата в здравеопазването.

В касационната жалба на НЗОК се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдебният състав на ВКС обаче намира, че поставените в касационната жалба въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280. Те се отнасят до това дали е законосъобразно определянето на месечни стойности за заплащане от страна на НЗОК и са поставени много общо и в този смисъл не кореспондират с решаващите изводи на въззивния съд, основани на разпоредбата на чл. 35 от Закона за здравното осигуряване и на уговорките на страните по договорите за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, за извършване на амбулаторни процедури и за извършване на клинични процедури.

В определението съдиите от ВКС подчертават, че за да постанови обжалваното решение, Апелативният съд е приел, че между страните са сключени: договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, договор за извършване на клинични процедури и договор за извършване на амбулаторни процедури. Констатирал е, че по делото липсва спор относно наличието на надвишаване на месечните стойности по клинични пътеки, включително за вложени медицински изделия и извършени амбулаторни и клинични процедури по сключените договори. Основание за плащане е налице, тъй като в договорите на страните не е предвидена възможност, след изчерпване на предварително определените стойности, лечебното заведение да прекрати извършването на определените по договора дейности. Напротив, в договора е изрично въведено изискване ищецът в качеството му на изпълнител постоянно да осигурява договорената медицинска помощ на здравноосигурените лица, да разполага по всяко време на изпълнение на договора с медицински специалисти, да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност.

Следователно, от посочените основни задължения на ищеца се установява, че НЗОК му е възложила изпълнението на дейностите, предмет на договора, като не е поставено ограничение на приема на здравноосигурени лица съобразно лимита на договорените средства. Поради изложеното въззивният съд е направил извод, че извършените над определения лимит дейности са по повод изпълнение на задълженията на ищеца по договора. Извършената и отчетената дейност за м. юни 2016 г. е проверена и потвърдена от РЗОК – гр. Варна.

Определението на ВКС не подлежи на обжалване и в този смисъл има стойността на окончателен акт, който представлява съдебна практика на най-висшата съдебна инстанция и като такъв е задължителен за всички съдилища.

Припомняме, лимитите бяха наложени от правителството през 2015 г. Общата сума на неплатените от НЗОК дейности на болниците за периода 2015-2017 г. се изчисляват на над 150 милиона лева. Ако касата продължи да упорства в отказите си да заплати тази дейност, тя може последователно да бъде осъдена от всички болници (много вече го сториха), като в този случай сумата на дълга, заедно с лихвите и съдебните разноски ще надхвърли 200 милиона лева.

„Воденето на дела от НЗОК, след като вече има произнасяне на ВКС и влезли в сила осъдителни решения, е безпредметно и води само до ненужни разходи. От тук нататък плащането на съдебни разноски и адвокатски хонорари с парите, събрани от здравни осигуровки може да се определи само по един начин – безстопанственост. В този случай на дневен ред ще излезе въпроса дали не е време да се намеси прокуратурата и да потърси отговорност на длъжностните лица, които с действие или бездействие са станали причина за нанасяне на финансови щети за бюджета на НЗОК, при това в особено големи размери?“, коментираха от ЦЗПЗ.

СПОДЕЛИ