Проф. Паскалев: Само у нас не присаждаме бъбрек, ако няма съвместимост по кръвна група

Трансплантацията освен по-евтиният, е и по-качественият метод на лечение, категоричен е началникът на Клиниката по нефрология на Александровска болница

301
бъбрек

България е единствената държава в ЕС, в която не присаждаме бъбрек, ако няма съвместимост по кръвна група А, Б и 0. Това заяви в интервю за в. „Дума“ проф. Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология и трансплантации на Александровска болница. Той за пореден път призова здравните власти да отменят ограничението, тъй като единствено нормативни са пречките са подобен вид трансплантация.

Проф. Паскалев коментира и проблемът с т.нар. кръстосано донорство, което у нас също не е позволено. „Кръстосано донорство е, когато има две семейства, в които децата се нуждаят от бъбречна трансплантация, но имат несъвместимост по кръвна група с родителите си. Но родителят на едното семейство е съвместим с детето на другото и обратното. Необходима е и достатъчна съответственост по антигени на тъканна съвместимост и други медицински показатели, за да е възможна трансплантацията. Това са редки случаи, но са шанс за тези хора. Но у нас битува страхът, че подобна операция може да подрони авторитета на лекаря. По света е обратното. За да се направи това, трябва да се разшири или да се дооборудва базата, да бъдат приложени много нови мощни методи на лечение и на поддържане на съвместимостта, което струва пари. Когато тези пари не дойдат в българските клиники, отиват в чужбина, защото семействата, решени на такава операция, за да спасят децата си, я правят в чужбина и се връщат у нас за наблюдение и лечение, което в тези случаи е по-сложно и продължително. Парадоксът е, че ни е разрешено да наблюдаваме и лекуваме трансплантирани от кръстосано донорство, но не ни е разрешено да правим операциите“, обясни началникът на Клиниката по нефрология на УМБАЛ „Александровска“.

бъбрек
Проф. Емил Паскалев

По думите му има и друг проблем – не се плаща трудът на екипите за наблюдение на трансплантирани пациенти. „Една трансплантация се прави от огромен екип висококвалифицирани специалисти. Но нещата не свършват с операцията, за която здравното министерство превежда 15 хил. лв., от тях до 40% са за възнаграждение. След това всеки ден един човек гледа 15-20 трансплантирани, които трябва да се наблюдават до края на живота им. Този труд е платен 0 лв., а за висококвалифициран и интелигентен човек това си е обида. Отнеха ни възможността да използваме някои най-широко ползвани в органната трансплантация методи, например плазма очистване. Преди 3 години министерска заповед даде право само на анестезиолозите да я правят. От миналата година се разреши и на невролози, хематолози, но не и на нефролозите. А един пациент, който лежи в нашата клиника, трябва да го изведем до другата сграда за процедурата при положение, че апаратът е зад тази стена и ние имаме опит. В крайна сметка всичко това рефлектира върху болните“, коментира проф. Емил Паскалев.

Той напомни, че преди години България е била сред първенците в световната медицина по отношение на трансплантациите. „През 1969 г. е първата бъбречна трансплантация на възрастен в Александровска болница, а през 1968 г. за пръв път у нас е присаден бъбрек на дете в „Пирогов“. А имайте предвид, че 1969 г. е само 15 години след първата успешна трансплантация в света. Това е голямо постижение за България, смятам, че ние сме били много напред. За да бъде бъбречната трансплантация успешен процес обаче, трябва да се правят поне 25 на 1 млн. население за една година. Тогава тя изпреварва броя на хората, които постъпват на диализа. Трансплантацията е оптималното лечение. Диализа се прави, когато не може да се осъществи трансплантация. Това са правилата в нефрологията и урологията в цял свят. Ние никога не сме постигали това съотношение от 25 присаждания на 1 млн. души за една година, освен през 1999 г. Тогава трансплантираните бяха около 95, от тях 70 от трупни донори, от живи – 15, и 10, оперирани в чужбина. Тук наблюдаваме и оперираните в чужбина За миналата година например те бяха повече от трансплантираните у нас“, каза още проф. Паскалев.

Нефрологът алармира, че всяка година пациентите на диализа се увеличават средно с 3,5%. „В целия свят, както и в България, оптималният метод на лечение е бъбречната трансплантация. На второ място е диализното лечение, което се разделя на хемодиализа и перитониална диализа. Перитониалната има доста предимства и е много добре развита в много страни, където е предпочитана. В България е обратното – хемодиализата е в 97% от случаите. Трансплантацията нормализира бъбречната функция и я замества напълно. Човек се възстановява и след операцията се връща на работа, ресоциализира се, упражнява професията си, произвежда и плаща данъци и осигуровки, може да си има деца. Във времето този метод на лечение излиза по-евтино на обществото, на държавата, на здравния фонд. Хората на диализа са трудоустроени, не могат да плащат данъци и осигуровки, с времето се инвалидизират, качеството им на живот не е добро, имат нужда от подкрепата на държавата. Трансплантацията освен по-евтин, е и по-качествен метод на лечение. Според световни проучвания, един трансплантиран за 1 година е средно 3,5 път по-евтин на държавата, отколкото пациент на хемодиализа. Има и страни, където разходите за трансплантиран пациент са 7,5 пъти по-малко от диализата. В Норвегия например в над 55% от случаите на бъбречна недостатъчност се прави трансплантация и тези хора никога не стигат до диализа. Но различно гледат на проблема държавата Норвегия и държавата България. Различно държавно мислене“, посочи медикът.

По думите му само хората на 80-90 г. или тези, които имат активно онкологично заболяване, би трябвало да остават на диализа. Дори на хора с излекуван рак е за предпочитане да им бъде присаден бъбрек, вместо да са на диализа. „И у нас имаме трансплантирани, на които злокачественият тумор преди това е излекуван. В момента в България около 4 хил. души са на диализа, 670 са трансплантираните. Имаме жени, които след трансплантация са родили дори по 2 деца. Най-дългата преживяемост на наш пациент с трансплантиран бъбрек е 32 години. Бил е на 25 г., когато му е присаден бъбрек и живее нормално със запазена бъбречна функция“, каза още проф. Паскалев.

СПОДЕЛИ