МЗ пуска донорска карта

До 1 април Кирил Ананиев трябва да представи анализ на трансплантационните дейности у нас, план за действие и финансиране

759
карта

Предвижда се разработването и разпространението на донорска карта, в която всеки българин при желание ще може да отбележи съгласието си за евентуално донорство. Това съобщи здравният министър Кирил Ананиев пред журналисти в парламента. По думите му картата няма да бъде законово регламентирана, което означава, че няма да е задължителна. „Картата ще има по-скоро морална тежест и един вид ще дава информация за волята на притежателя ѝ, като ще бъде налична на публични места, от които всеки ще може да се снабди с нея и да я носи с личните си документи при желание“, уточни Ананиев. Такива донорски карти има в САЩ, но и там се чака съгласието на близките.

С пълно единодушие депутатите задължиха министъра на здравеопазването до 1 април да предостави анализ на трансплантационните дейности, план за действие за промяната във финансирането им и план за действие с конкретни задачи, с който България да стане член на Евротрансплант.  В същия срок Ананиев трябва да представи пред парламента и Национална програма за промоция на дарителство на органи, тъкани, клетки и кръвни продукти, както и необходимите промени в Закона за трансплантациите.

42-ма души са били трансплантирани през 2018 г., отчете Ананиев по време на изслушването си в Народното събрание. Нови бъбреци са получили 25 българи, на четирима е присадено сърце, а 13 са чернодробните трансплантации. По думите му една от основните причини за малкия брой присаждания е липсата на пълна информация за близките на пациентите в мозъчна смърт. „През периода 2010 – 2018 г. при 20% от донорските ситуации има отказ от близките на донорите. Това е една от причините да поискаме подкрепата на Българската православна църква. Имаме подкрепа и на представителите на другите официални религии в страната. В края на този месец Министерството на здравеопазването ще стартира и национална медийна кампания в подкрепа на донорството“, посочи още министърът.

Според него, в България е приложим испанският модел на болничната организация при трансплантациите, защото не изисква голям допълнителен финансов ресурс. „Моделът на Испания е с координатори по донорство, анестезиолози и реаниматори, тъй като не изисква допълнителен голям финансов ресурс за обучение. Във всяко лечебно заведение, в което има клиника по интензивно лечение, където са потенциалните трупни донори, има координатори по донорство – лекари на непълно работно време и медицински сестри на пълно работно време. Тези специалисти владеят основите на реанимационното лечение и от огромна полза е опитът им в комуникацията с близките на пациентите с животозастрашаващи заболявания“, обясни Ананиев. Той допълни, че е необходимо да се разработят политики, които да насърчават лечебните заведения да се ангажират активно в донорството на органи. „Такива политики естествено са в посока на повече финансовите ресурси“, уточни Ананиев и добави, че МЗ предвижда да промени наредбата от 2007 г. за възстановяване на разходите и за относителния дял на средствата за труд и за дейности по трансплантация.

Той припомни, че основната цел на министерството е в началото на 2021 г. в България да може да се правят белодробни трансплантации. За целта още от тази година започва обучение на наши екипи от УМБАЛ „Св. Екатерина“ и ВМА във Виена.

„Ще бъде погрешно проблемите на трансплантацията в България да бъдат решавани на парче, а трябва да се разглеждат комплексно“, каза депутатът от ДПС д-р Нигяр Джафер. Тя припомни, че България е имала своите върхове в трансплантацията и е важно да не се допускат спадовете. „Важно и не колко души са в листата на чакащи за трансплантация, а от колко време чакат и колко още могат да чакат“, каза д-р Джафер. Депутатът от БСП д-р Илиян Тимчев пък допълни, че кръстосаното донорство дава още повече възможности за пациентите, за която обаче обществото още не е достатъчно подготвено.

СПОДЕЛИ