До 80 % е нараснала преживяемостта при болните от рак

Иновациите в лечението и диагностиката все по-често печелят битката с туморите, но у нас липсват национална програма за скрининг и контрол, а това води до увеличаване на болните и смъртността

422
рак

През 2015 г. 5-годишната преживяемост на болните от рак достига 78-80 %, сочат данните на Световната здравна организация. Това съобщи проф. Асен Дудов, председател на Българското онкологично дружество и медицински директор на Аджибадем Сити Клиник Онкологичен център по повод Светвония ден за борба с рака. По думите му през 1900 г. при онкоболните пациенти тази преживяемост е била 5%, а през 1990 г. е 50%. „Именно този показател ни помага да се ориентираме колко сме успешни в лечението на болните“, уточни проф. Дудов по време на работна среща „Ролята на мултидисциплинарния подход и екипността в комплексното лечение на рака. Иновации и нови измерения при високите технологии в арсенала на специалистите за лечение на рака“.

Проф. Дудов обаче алармира, че националните данни за онкоболни пациенти в България са „замръзнали“ и не дават адекватно измерване на най-честите локализации на рака, на честотата на заболеваемост и болестност. „И все пак можем да кажем, че бързото адаптиране и усвояване на новите технологии и методи на лечение води до увеличаването на преживяемостта при онкологични заболявания и в България. Най-голям напредък се наблюдава при първата стъпка на откриване и диагностициране на раковите заболявания, а именно в областта на образната диагностика и нуклеарната медицина“, посочи проф. Дудов.

Най-новите методики за диагностика на рак на гърда включват 3D мамография, контраст-усилена мамография и МРТ на гърди, като дават възможност за ранно откриване на рака при млади жени с по- голяма плътност на жлезистата тъкан на гърдата. „Всяка 6-та жена от болните от рак е между 40-49-годишна възраст. Днес новите технологии и изследването на рак на гърдата с томосинтез ни позволява едно  образно казано „нарязване“ на образа на млечната жлеза и ни помага да открием туморните ядра в много по-ранен стадий. Точно затова съветваме пациентките след 40-годишна възраст да правят поне веднъж годишно мамографско изследване“, обясни доц. Веселка Стойнова, началник Клиника по Образна диагностика към Аджибадем Сити Клиник Онкологичен център.

Виртуалната колоноскопия, която дава възможност за откриване на рак както на дебелото черво,  така и на предраковите форми (полипите на колона), също е едно сравнително ново изследване в борбата с рака. Проучвания показват, че прилагането на  ВКС намалява с 60-70%  опасността от смърт от рак на дебелото черво.

В битката с рака на белия дроб, който е вторият по честота рак при мъже и жени и водеща причина за смърт, се включва нов вид изследване, наречено нискодозова компютърна томография на бели дробове. То дава възможност за откриване на болестта в по-ранен стадии когато възможностите за лечение са по-добри. „В областта на Нуклеарната медицина през последните години с въвеждането на специфичния радиофармацевтик,  68Ga-PSMA, стана възможно получаването на ранна функционална информация за развитие на простатен карцином и детекция на рецидивите. Нещо, което до преди година не беше възможно“, подчерта проф. Ирена Костадинова, началник клиника по Нуклеарна медицина.

Развитието на клиничната патология и генетиката също започват да играят все по-ключова роля при определянето на лечението на пациента. Иновативните хистопатологични и имунохистохимични изследвания показват дали има възможност за включване на имуноонкоогичното лечение или за провеждане на таргетна терапия. През последните 10 години все по- голямо приложение при генетичните изследвания намират течните биопсии, в допълнение на класическата проба – тъканен материал. Те позволяват изследване на туморни маркери във венозна кръв, дават информация за прогресия на заболяването и биха могли да помогнат за прецизиране на терапията. Новост в  клиничната практика е и секвенирането от ново поколение. С този подход се изследват мултигенни панели, които дават повече информация за първичното заболяване и следователно повече алтернативи за персонализирано лечение.

Новостите в лечението на онкологични заболявания са не по-малко от новостите при диагностичните методи. И ако преди години появата на мозъчни метастази е считано за събитие, което спира по-нататъшното лечение на много пациенти с ракови заболяване, то стереотактичната радиохирурхия в днешно време позволява тези мозъчни метастази да бъдат атакувани. Използват се високи дози лъчетерапия, които унищожават метастазите, при това без да се засяга околния мозък. Развитието на химио и лъчетерапията промени значително и работата на хирурга, като позволява премахване на все по-малка част от засегнатия орган и то чрез инвазивна и лапароскопска намеса, категорични са онколозите.

„Най-големият проблем у нас е, че липсва национална програма за скрининг и контрол върху онкологичните заболявания“, заяви директорът на Националния раков регистър проф. Здравка Валерианова, цитирана от БНР. Това е причина за късното откриване на злокачествените заболявания и високата смъртност от тях, подчерта тя.

„В нашата страна за 2018 година новите случаи на диагностициран рак са 35 400, като те са много повече при мъжете, отколкото при жените“, добави проф. Валерианова. По думите й 9 % е нарастването на заболяемостта спрямо 2013 г. и 6,3% на починалите от рак. „Това, което е хубаво е, че имаме 83 849 пациента, които са преживели пет години с диагнозата рак, което е много добре“, добави тя.

СПОДЕЛИ