Френски топ лекар ще оперира в „Св. Иван Рилски“

Проф. Шарбел Монайе и доц. Станимир Сираков ще извършат 4 изключително сложни интервенции на деца и млади жени с мозъчни малформации

1173
„Св. Иван Рилски”
Доц. Станимир Сираков

Френски топ лекар идва на помощ в столичната болница УМБАЛ „Св. Иван Рилски”. Проф. Шарбел Монайе от Университетската болница в Лимож, Франция ще оперира заедно с доц. Станимир Сираков четирима български пациенти на 15 и 16 февруари тази година.  Проф. Монайе е в топ три на водещите интервенционални нерворентгенолози в света.

След продължителна кореспонденция с доц. Сираков, който е ръководител на Референтния център по мозъчно-съдови заболявания в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ – София и доцент към Катедрата по образна диагностика на МУ-София, известният френски професор прие поканата на българската болница. Двамата ще оперират две деца и две млади жени с изключително сложни мозъчни малформации, за които единствената алтернатива би била лечение в чужбина.

„Ние си даваме ясна сметка като оператори,  че точно тези малформации са твърде комплексни и за да избегнем усложненията ни е нужен проф. Монайе”, обясни доц. Сираков. Той допълни, че през 2018 г. в Клиниката по неврохирургия на „Св. Иван Рилски” са направени 29 операции на артериовенозни малформации (АВМ). Всички те са преминали успешно, без усложнения, което е много добър резултат. Най-малката пациентка е била 7-годишна, а най-възрастният пациент на 50 години.

Проф. Шарбел Монайе е сред пионерите във въвеждането на  ендоваскуларното лечение на артериовенозни малформации. Той е един от първите, заедно с проф. Шапо от Германия, които предлагат т.нар. трансвенозен достъп при емболизацията на тези сложни случаи. Това ще бъде методът, по който ще бъдат третирани малформациите и при българските пациенти. Въпреки че тази техника при лечението на АВМ се практикува едва от 2 години в света, тя показва забележителен успех. Смята се, че чрез нея вече успешно могат да се третират случаи, които преди са били смятани за нелечими.

Съвместната демонстрация на проф. Монайе и доц. Сираков ще бъде част от Балканската неврологична среща „Трансвенозен достъп при емболизация на мозъчна артериовенозна малформация”, за участие в която са поканени всички водещи интервенционални неврорентгенолози от региона. Третирането на малформациите при четиримата пациенти ще бъде предавано в реално време в аулата на „Св. Иван Рилски”. Всяка от интервенциите ще бъде последвана от дискусия. Балканската среща е отворена за участие на всички медицински специалисти, които имат интерес.

АВМ са вродени малформации, като представляват кълбо от абнормални или не добре формирани кръвоносни съдове (артерии и вени) с естествено предразположение към кървене. Те могат да са навсякъде в човешкото тяло, но мозъчните и гръбначните АВМ са с висок риск при кървене. Проблемът е, че тяхната стена е различна от тази на нормалните артерии, което е предпоставка за кървене. Спукването на някой от тези съдове е животозастрашаващо в повечето случаи. Другият голям проблем е, че според локализацията им, те могат да причинят тежък неврологичен дефицит: от пареза на ръка или крак, до смущения в говора или постоянни епилептични припадъци. Обикновено епилепсията, причинена от такива малформации, не се повлиява от лекарства.

При eндоваскуларната емболизация достъпът до патологичните съдове се осъществява чрез убождане на артерия на крака.  Специалистите се движат по съдовата система и с помощта на специални микрокатетри, достигат до центъра на малформацията. Целта е патологичните съдове да бъдат запълнени с т. нар. тъканно лепило.  Стане ли това, те вече са изолирани от нармалното кръвообръщение, в тях няма пулсиране и налягане, като съответно шансът за кървене е елиминиран. „По този начин решаваме проблема на пациента – бил той неврологичен или  животозастрашаващ, а в 70% от случаите дори можем да спрем пристъпите на епилепсия”, посочи доц. Сираков. Той уточни, че въпреки че се смята за най-ефективното лечение на подобни тежки случаи, ендоваскуларната емболизация също крие своите рискове.

Честота на артериовенозните малформации е 4 на 100 000 души, като две трети от симптомите се срещат при хора под 40 години. 30% от кръвоизливите, които се получават в следствие на АВМ, водят до тежък  неврологичен дефицит, а 10 % до смърт. При някои пациенти наличието АВМ може да бъде безсимптомно.  Едва при около 12 % от хората се проявяват симптоми, най-често мозъчни кръвоизливи, които могат да подскажат за наличието им. Сред симптомите могат да бъдат също епилептичнен припадък;  парези и парализи; нарушене на координацията; главоболие; зрителни нарушения; говорни проблеми; паметови разстройства; деменция.

СПОДЕЛИ