За битката на шефа на „Пирогов“ с числата и неосигурените

И докато сметките не излизат, проф. Асен Балтов се зае да мести паметници в двора на спешния институт

Снимка: БГНЕС

Над 260 000 пациенти са преминали през „Пирогов“ през миналата година, като 12 000 от тях са били неосигурени и това води до финансови проблеми за спешната болница, съобщи пред БНТ директорът на института проф. Асен Балтов. По думите му неосигурените пациенти, преминали през „Пирогов“ през 2018 г., са със 17% повече спрямо 2017 г. останали на лечение от тях обаче са били едва 360. „Министерството на здравеопазването плаща по 25 лв. на преминал пациент през спешното, което за „Пирогов“ не е достатъчно, защото там в момента работят 410 човека“, оплака се проф. Балтов.

Че неосигурените са проблем за цялата система знаят и първолаците. Знаят също, че тази битка е неравна както за Балтов, така и за цяла поредица здравни министри. Но всъщност „хвърлянето“ на въпросните 12 000 души в медийното пространство е чиста спекулация на директора на „Пирогов“. По една проста причина – за миналата година болницата е получила 4 млн. лева субсидия от здравното ведомство за преминалите, но нехоспитализирани пациенти. И няма никакво значение дали те са били осигурени или не. Тоест „Пирогов“ си е получил парите за всеки прегледан в спешното и не попаднал след това в болнична стая. Друг е въпросът дали тази субсидия е достатъчна и доколко е редно хора, които не си плащат вноските, да получават помощ и в какъв обем.

Отделно, когато пациентът не е спешен и не е осигурен, той заплаща прегледа на касата на лечебното заведение. Така сметката показва, че „Пиригов“ е лекувал 360 неосигурени, колкото са били тези пациенти и във всички други големи столични болници през миналата година. Заради такива пациенти лечебните заведения са назначили социални работници, които или ги убеждават да си платят пропуснатите вноски, или препращат сметката от лечението им към Агенцията за социално подпомагане, която покрива разходите на крайно бедните. Към тези, които не са социално слаби, болниците обикновено завеждат дела и ги печелят. Разбира се, винаги остават около стотина пациенти (става дума за големи лечебни заведения), чиято сметка плаща болницата.

Според математиката на проф. Балтов с близо 4,5 млн. лева са намалени дълговете на „Пирогов“ за една година и от 25 млн. лева през 2017 г. сега те са малко над 20 млн. лева. От тях просрочени са 11 млн. лева, а са били 15 млн. лева. Директорът на спешния институт обаче услужливо пропусна да спомене взетия заем от 6 млн. лева по програма „Джесика“, който макар и да е безлихвен, все ще трябва да се връща. Иначе счетоводно нещата в „Пирогов“ може и да изглеждат добре, което не е изненадващо, като се има предвид, че болницата се наблюдава под лупа от МЗ и лично от зам.-министър Жени Начева.

И докато сметките не излизат, проф. Балтов се зае да мести паметници в двора на болницата. Така вчера пред погледа на бившия министър-председател Симеон Сакскобургготски и шефа на БЧК акад. Христо Григоров на мястото на паметника на патрона на най-голямата спешна болница у нас – руския хирург Николай Иванович Пирогов, се появи нов. Той е на австриеца Отто Биелигк, като по този начин била изпълнена волята на последния.

"Пирогов"

Причината, поради която Биелигк е заслужил замяната, е негов благотворителен жест – дарил е земята, върху която е изградена болницата. Неговото желание е след смъртта си да бъде погребан в двора й. Когато умира през 1918 г. волята му е изпълнена, а на мястото се издига паметник. Следите му обаче се губят през 1944 г.

От Червения кръст казват, че това е един от най-големите дарители в историята на организацията. От ръководството на „Пирогов“ твърдят, че са възстановили една несправедливост и уверяват, че досегашният паметник на Н.И. Пирогов е демонтиран, съхранен и ще бъде поставен на друго място в комплекса на лечебното заведение.

Остава въпросът нямаше ли да бъде по-добре да бъде възстановена паметната плоча на Отто Биелигк отпреди 1944 г., а барелефът на Пирогов да си остане на мястото.

 

СПОДЕЛИ