За чудото на трансплантациите и третия живот на един млад мъж

Пред очите ми е връхлитането на лекарите с хладилната чанта, в която беше живота на сина ми, спомня си майката на Илиян от Сливен, който първо получава половината черен дроб на брат си, а година по-късно и нов орган от трупен донор

711
трансплантациите

Днес Илиян Пондалов от Сливен е на 36 години – здрав, работещ и женен. Но майка му празнува неговия 6-и рожден ден. Защото на 10 януари 2013 г. проф. Никола Владов от ВМА за пореден път измъква Илиян от ръцете на смъртта, присаждайки му черен дроб. Година по-рано момчето е развалина, остават му броени дни. Страда от рядкото заболяване на Уилсън-Комовалов, при което в организма се натрупват метали, най-вече мед. Те убиват органите и на първо място черния дроб. Няколко години обаче не се намира подходящ донор за Илиян и в най-критичния момент по-малкият му брат Антони се съгласява да даде половината от своя черен дроб на батко си.

Така екипът на проф. Владов, началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия, извършва едва втората тогава у нас трансплантация на черен дроб от жив донор. Двете момчета са на операционната маса едновременно, а сложната интервенция продължава 11 часа. И макар да е успешна, след по-малко от година Илиян започва да отхвърля дроба на брат си.

Момчето е прието отново във ВМА, но за да получи трети шанс му трябва нов черен дроб. Спешно. Такъв не идва, а състоянието му бързо става критично. Илиян е на ръба. Но в нощта на 9 срещу 10 януари 2013 г. чудото се случва. „Някои събития от живота на човек остават ярки и никак даже не избледняват с течение на годините. 9 и 10 януари 2013 г. са два такива дни, които вече 6 години, когато дойдат сърцето ми се свива, сълзите неудържимо рухват и в същото време устните ми шепнат: „Благодаря ти, Господи!” Толкова ясно в съзнанието ми е лекарската стая, в която бяха събрани лекари, сестри и санитарки. Чакаха ме! Прегръщаха ме и всички повтаряха: „Чудо се случи!” Спомням си ясно крачките, изминати в празния нощен коридор пред операционната зала! Спомням си часа – 00.00 – час, точно на границата между два зимни дни, както детето ми беше на границата между две състояния – живота и смъртта! Спомням си, почти виждам връхлитането на лекарите с хладилната чанта, в която беше живота на сина ми! Спомням си всяко поглеждане на часовника в часовете между 18.00 ч. на 9.01. и 6.00 ч. на 10.01.2013! В 6.00 ч. – виждам професорите Никола Владов и Крум Кацаров вървят срещу мен, а аз която съм сензитивна, в този миг съм празна, невиждаща, не чувстваща! „Мина добре!” След това – нямам спомени! Прекланям се пред близките на младата жена, които в трудния и мъчителен момент, вземат хуманното решение и спасяват три живота! Прекланям се пред професионализма на екипа на проф. Владов и на проф. Кацаров!“, написа майката на Илиян в писмо до спасителите на сина си.

Днес, 6 години по-късно, във ВМА вече имат зад гърба си 70 успешни трансплантации на черен дроб. Но България все още е на опашката в Европа по брой донори – за миналата година те са едва 16. А в листата на нуждаещите се от нов орган чакат над 1150 пациенти.

СПОДЕЛИ