Д-р Стойчо Кацаров: При неправилно остойностяване, контролът не помага

В България структурата на осигуряване е такава, че няма как да се премине веднага към лични осигурителни сметки, защото много хора ще останат без лечение, смята председателят на ЦЗПЗ

199
Д-р Стойчо Кацаров
Д-р Стойчо Кацаров

Политиците трябва да започнат да правят разлика между контрол на разходите и ефективност на разходите, призова д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ). „Ако вие сте определили неправилно цените на медицинските услуги или неправилно обхватът на медицинската помощ, хората пак ще са недоволни дори да контролирате разходването на всяка стотинка“, обясни той.

„Премахването на монопола ще постави пациента в центъра на системата на здравеопазване“, категоричен е д-р Кацаров. Според него високо качество може да се постигне само по един начин с конкуренция между лекарите, лечебните заведения и осигурителите. „Разбира се трябва да си даваме сметка, че ние българите сме в състояние да опорочим и най-добрия модел. В Европа има пример за успешна система с много здравноосигурителни фондове и това е Холандия“, добави той.

По думите му България е приела солидарен модел на осигуряване, в който всички плащат, а ползват само болните и това е добрият модел. „Ако обществото иска, може да се премине и към лични осигурителни сметки и всеки да потребява това, което е платил, само че тогава част от хората ще останат без лечение, защото няма да могат да си го платят. Трябва също да се има предвид, че у нас от 7 милиона население само 2.2 милиона души плащат здравни осигуровки. Останалите се осигуряват от бюджета или са неосигурени. А при тази структура на осигуряване няма как да се премине веднага на лични осигурителни сметки“, посочи д-р Стойчо Кацаров.

Председателят на ЦЗПЗ не оптимист по отношение на случването на реформата в сектора. „В обществото има две коренно противоположни разбирания за устройството на здравната ни система: едното за по-нататъшно развитие на конкуренцията и пазара на медицински услуги, раздържавяване и демонополизация и другото за централизация, одържавяване и връщане на системата към структурата на държавната администрация. Изглежда, че сегашният полупазарен, полудържавен модел е най-малкото общо кратно между двата противоположени възгледа. Това му гарантира дълъг живот, поне докато някой от тези възгледи не вземе видим превес“, обясни той. Отделно от това, по думите му, през годините се е формирала една не малка прослойка от хора, фирми и организации, които са се адаптирали към сегашния модел на организация на здравната система, намерили са начините да се възползват от него и са се превърнали в пазители на статуквото и противници на каквато и да е промяна.

СПОДЕЛИ