Токуда осъди НЗОК за рекордните близо 4 млн. лева

Обезщетението включва извършената, но не изплатена надлимитна дейност през 2015 г., а също лихви и разноски по делото

230
Токуда

Състав на софийския градски съд, с председател съдия Владимир Вълков, осъди НЗОК да заплати на болница Токуда рекордно обезщетение от близо 4 млн. лева за извършена надлимитна дейност през 2015 година. Това съобщиха от Центъра за защита правата в здравеопазването.

2 576 330,00 лева е присъденото обезщетение за възнаграждение за оказана болнична медицинска помощ, а 671 178,04 лева са лихвите за забавата. Други 362 289,60 лева трябва да плати касата за вложените от лечебното заведение медицински изделия плюс 95 062,32 лева за лихви по забавата. Освен присъдените лихви до датата на подаване на иска, НЗОК ще плати и натрупаните лихви до датата на окончателното изплащане. Фондът е осъден също да заплати и 148 154,36 лева разноски в производството пред Софийски градски съд.

НЗОК се е противопоставила на иска с два аргумента. Единият е, че касата има задължение по договор да плати само до определения лимит, а другият – болницата не е предоставила в посочените в договора срокове фактура и спецификация за надлимитната дейност.

По повод на срока за отчет, съдът излага следните мотиви: „Според договора задължение за представяне на тези документи(фактура и спецификация) е пряко свързано с обстоятелството, че касаят услуги в рамките на договорения лимит. Не само, че представянето на фактури за т.нар. надлимитна дейност в договорения срок не следва от договора, но и изрично е възложено в тежест на ищеца (болницата) да се въздържа от предявяване за плащане на предоставени услуги извън гарантирания от НЗОК размер. Ето защо пропуснатият срок не се явява в нарушение на договора, съответно неприложима е договорно скрепената последица.”

Съдът разглежда и въпроса за това противоречи ли определеният с договора лимит на закона. „Самият договор изключва от приложното си поле заплащане на надлимитна дейност. Съгласуваната воля(договора) може да бъде игнорирана само при установено противоречие на утвърден от правния ред по-висш интерес. Възниква въпросът дали разпределения според правилата планиран ресурс определя границата на отговорност на НЗОК, при заплащане на медицински дейности, предоставени по отношение на задължително здравноосигурени лица? С чл. 5 т. 5 от Закона за здравното осигуряване е прогласен принцип на равенство за здравноосигурените лица при ползването на медицинска помощ. Това ще рече, че при възникнала необходимост всяко задължително здравноосигурено лице е в правото си да се ползва от определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности. Ето защо правилото първият по време е по-силен по право, в контекста на задължителното здравно осигуряване е неприложимо“, аргуменират се магистратите.

Според СГС, Законът за бюджета на НЗОК за 2015 г. изрично овластява Надзорния съвет да използва преизпълнението в приходната част на бюджета от здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи за допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи и затова съдебният състав „не споделя тезата, че разходната част на приетия бюджет определя лимит на отговорността на НЗОК към изпълнителите на болнична помощ“.

„При положение, че за здравнонеосигурените лица достъпът до здравна помощ е гарантиран при все, че не участват в нормативно предписания механизъм за формиране на целевия фонд, няма причина от тази възможност да бъдат лишени здравноосигурените лица, чиято нужда се е проявила след изчерпване на целево предписаните средства“, категорични са магистратите.

Това е поредното решение на съда, с което НЗОК е осъдена да плати надлимитна дейност, но първото в такъв огромен размер и в полза на една от най-големите болници в страната.

СПОДЕЛИ