Ананиев и БЛС пропуснаха дебатите по реформата

Здравният министър държи на своето – вноска в НЗОК и допълнително задължително застраховане, държавните болници пък ще получават лекарства, изделия и апаратура само от МЗ

266
Ананиев
Кирил Ананиев, министър на здравеопазването

Здравният министър Кирил Ананиев поиска консенсус за предложената от него реформа в сектора, но не присъства на нито една среща в сформираните от него самия пет работни групи, които трябваше да се обединят около един от двата модела – вноска в НЗОК и допълнително задължително застраховане или пълна демонополизация на касата, както и да изчистят детайлите около предстоящите промени.

В обсъжданията взеха участие широк кръг експерти от най-различни пациентски, съсловни, професионални организации, представители на държавните органи и институции, но един от претендиращите за основни играчи в системата – Българският лекарски съюз също не взе участие в разискванията в повечето работни групи.

„Част от експертите изразиха предпочитания за премахване на монопола на НЗОК, докато други искат той да остане и да се въведе допълнително задължително застраховане. Много участници се оплакаха, че от страна на домакините от МЗ не са били предоставени статистически, икономически и аналитични данни за състоянието на здравната система. Не са били оповестени и имената на експертите, които са разработили модела на допълнително задължително здравно застраховане“, разкриха завесата около дебатите от Центъра за защита правата в здравеопазването.

Ситуацията най-добре описа д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш здравен министър: „Предизвестено беше, че ще завърши с неособено добър ефект. Министърът не участваше в нито едно заседание, зам.-министър Жени Начева участва в едно. Нямаше на кого да зададем въпросите. Нас ни питаха какво да се прави. На последната работна група по финансиране ни представиха 14 точки, по които щяло да има гласуване. Гласуването обаче не е консенсус, това е решение на мнозинството“, коментира д-р Виткова.

По информация на ЦЗПЗ, министър Ананиев настоява за въвеждане на модела с допълнително задължително застраховане, в резултат на което окончателният доклад от заседанията на работните групи ще препоръча точно този модел.

Ето и предложенията на МЗ в доклада:

  • Остойностяване на основния пакет здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
  • Стоките и услугите от основния пакет трябва да са: „от абсолютна необходимост”, „ефективни”, разходно-ефективни и „непосилни за заплащане от отделния индивид”.
  • Ясно дефиниране на това какви стоки и медицински услуги са част от оснвония пакет и дейностите, които ще бъдат обект на допълнително задължително здравно застраховане.
  • Оценяване на необходимите средства за покриване на разходите, свързани с основния пакет.
  • След стабилизиране на здравно застрахователните фондове и значимо повишаване на доходите на осигуряващите се въвежда трети стълб – доброволно здравно осигуряване.
  • НЗОК също ще може да се конкурира за участие във втория и третия стълб.
  • В случай на превишаване на потреблението по основния пакет, разходите да се поемат от специализиран фонд, финансиран от държавата, който заплаща медицинската помощ на социално слабите, както и на неосигурените по обективни причини лица до внасяне на нормативно дължимите вноски.
  • Формулират се и изисквания към застрахователите: Да могат да генерират печалба; всички активи и задължения, свързани със задължителното здравно застраховане, се обособяват, управляват и организират отделно от другите дейности; минимум брой записани лица – 500 хиляди души; наличие на офиси във всички областни градове; пълно покритие на територията на страната с договори за извънболнична, болнична и стоматологична медицинска помощ и аптеки; задължение за използване на Националната здравна информационна система.
  • Въвежда се Изравнителен фонд за изравняване на застрахователния риск между отделните застрахователни компании и Гаранционен фонд за превенция на застрахованите лица от фалит на застрахователя.
  • Застрахователните дружества са длъжни да застраховат всяко здравно осиурено лице (ЗОЛ) при равни условия, като ЗОЛ да има право да променя избора си .
  • Изграждане на цялостна (интегрирана) информационна система.
  • Премахване на всякакви форми на доплащане от страна на здравноосигурените лица в лечебните заведения финансирани с публични средства извън регламентираните.
  • Засилване на контрола върху разходите на лечебните заведения и качеството на медицинската дейност от финансиращите институции.
  • Изработване и мерки за прилагане на строги индикации за хоспитализация.
  • Организиране на централизирано снабдяване на публичните лечебни заведения с медикаменти, консумативи и апаратура .
  • Регистриране в Изпълнителната агенция по лекарствата на производствените цени на всички медицински изделия.
  • Министерството на здравеопазването централизирано договаря цени на изделията за болници;
  • Цените и списъците са национални и се утвърждават и обявяват. Създава се методика за рефериране на цени на централно ниво;
  • Строг контрол върху производители и търговци; прилагане на различни схеми на договаряне на отстъпки.
СПОДЕЛИ