Проф. Григор Димитров: И с този бюджет на НЗОК доплащанията остават

През следващата година касата ще трябва да изплати т.нар. надлимитна дейност на болниците, заяви членът на Надзорния съвет на фонда

382
Проф. Григор Димитров
Проф. Григор Димитров

Бюджетът на НЗОК за 2019 г. ще запази доплащанията на хората, които в момента са в размера на 48 – 50 % от общите средства за здравеопазване, смята проф. Григор Димитров, член на Надзорния съвет на касата като представител на Българската стопанска камара. „Притеснен съм, че това съотношение дори ще се увеличава при ресурсите, с които разполага фонда от 4,3 млрд. лева, което е половин милиард повече от миналата година“, уточни той по време на конференцията „Иновации и добри практики в здравния сектор“.

По думите му и в този увеличен бюджет извънболничната помощ остава силно подценена. „Парите са разпределени главно за болнична помощ – 2 млрд лева и за лекарства – 1,1 млрд. лева“, обясни проф. Димитров и подчерта, че бюджет е свързан и с много плащания и грешки, които са натрупани от ръководствата на касата и от онези, които управляват здравеопазването. „Имаме задължения, не просрочия, към чужди здравни каси в размер на 289 млн. лева към 30 септември. Предвидено е от НЗОК да се платят около 160 млн., но да не забравяме, че на година задълженията са около 70-75 млн. лв., независимо че в България разполагаме с изключително добри специалисти. Този бюджет ще бъде свързан и с връщането на дълговете към изпълнителите на медицински дейности у нас. Повече не може, има и решение на Надзорния съвет и полека-лека извършената дейност трябва да бъде заплатена“, добави той.

По думите му здравно осигурителният ни модел трябва да бъде такъв, че поведението на субектите, които го организират, да зависи от пациента или иначе казано, ако пациентът не ги харесва, те трябва да фалират.

Проф. Григор Димитров смята, че на първо място трябва да се  преостойности цялата медицинска дейност в страната, а след това в НЗОК да бъде създадено актюерско звено. Експертът разкритикува и организация на работа в здравната каса. „Тя е сбъркана. Първо има един Надзорен съвет, който е нито надзорен, нито управителен. Надзорният съвет има оперативни функции и в същото време има надзорни функции да контролира сам себе си. Три дни преди заседанието получаваме по 350 страници и има изпитания за нашите интелектуални способности дали ще разберем какво има в тях. Това не е управление“, подчерта проф. Димитров. Според него, преди да се пристъпи към някой от предлаганите модели за реформа, задължително трябва да се знае каква е реалната картина в момента. „В противен случай ще влезем с деформирана информация, деформирани структури в една реформа, която е обречена, ако постъпим по този начин“, категоричен е той.

СПОДЕЛИ