Европа призна: Няма донори – няма договор с Евротрансплант

Нужно ни е и финансиране за рестартиране на донорската програма, призна зам.-здравният министър д-р Бойко Пенков

416
Евротрансплант

България трябва да докаже, че активно дарява органи на Евротрансплант, за да имаме възможност да предложим трансплантации на някои от пациентите. Със сигурност няма да можем да помогнем на всички, но поне ще можем да направим белодробни трансплантации на някои. Това заяви в интервю за БНТ проф. Bалтер Клепетко, президент на Европейската асоциация за гръдна хирургия и белодробна трансплантация и ръководител на Клиниката по белодробна хирургия в университетската болница във Виенa.

„Договорът на страната ви не беше продължен, но това не е по вина на българските здравни власти. По-скоро Евротрансплант създадоха нови, завишени условия за така наречените споразумения за побратимяване и сега договорите са много по-сложни. Освен това има и друга причина – ние в клиниката във Виена нямаме достатъчно капацитет и трябваше да ограничим сътрудничеството с други страни“, обясни проф. Клепетко.

Припомняме, от началото на тази година нито една клиника чужбина не приема българи за присаждане на бял дроб, каквито трансплантации у нас не се извършват все още, а трима млади хора от листата на чакащите, така и не дочакаха нов договор и починаха в края на октомври. „Аз напълно разбирам, че пациентите са отчаяни, за съжаление това е нещо, което наблюдаваме в много страни и то често. Но България трябва да се опита да продължи опитите си за увеличаване на донорството колкото се може по-бързо и колкото се може по-ефективно“, каза още проф. Клепетко. По думите му ще е необходима поне една година, за да бъдат обучени наши екипи да правят белодробни трансплантации и най-вече да обгрижват пациентите в следоперативния период.

„Пак казвам – сега България трябва да положи всички усилия да дарява повече органи за Евротрансплант и по официален начин да поиска от нас да извършим трансплантации на спешни случаи, мисля, че сме отворени да осигурим тази възможност отново, да ви помогнем в спешен порядък, но не можем да помогнем на всички, защото нашият капацитет също е ограничен. Трябва да направите най-доброто, на което сте способни. В момента е нелепо да говорим колко донора годишно трябва да давате, за да възобновим сътрудничеството. От вас се искат всякакви усилия. Това е. Много е просто“, заяви хирургът, в чиято клиника 8 българи получиха нов бял дроб.

По данни на Изпълнителната агенция по трансплантации (ИАТ) от 2010 г. до днес България е дала на Евротрансплант едва 18 органа – 6 бели дроба, 8 черни и 4 сърца. Получили сме един бъбрек, а 8 души са трансплантирани във Виена, но двама от тях не по линия на Евротрансплант.

Според проф. Никола Владов, началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия във ВМА, трябва да се положат изключително големи усилия за възстановяването на донорството в такива размери, които биха задоволили нуждите на нашата страна. „Второто нещо, което смятам, че трябва да се направи, е Министерството на здравеопазването да дефинира центъра, в който ще се правят белодробни трансплантации и там да се насочат усилията. Аз съм убеден, че това нещо може да стане и то в съвсем кратки срокове. В България има достатъчно подготвени специалисти и кардиохирурзи и пулмолози, които биха могли да осъществят белодробната трансплантация“, заяви проф. Владов. Той добави, че фокусът на МЗ и ИАТ трябва да е върху координаторите по донорство и организацията на работа при установяването и координирането на потенциалните донори. „Трансплантолози у нас дал Бог, донори няма“, завърши проф. Владов.

„До края на годината България трябва да има програма за стимулиране на донорството и пътна карта, в която ще бъдат разписани всички стъпки по организацията на дейността“, съобщи пък зам.-здравният министър д-р Бойко Пенков и призна, че е необходимо осигуряване на нужното финансиране. Според информация на Скенер.нюз и към момента МЗ не се е издължило на болниците, които извършват трансплантации, както и всички дейности, свързани с тях. Става дума за около 1 млн. лева.

„Трябва да бъдат обучени мултидисциплинарни екипи, които да поемат грижата за човека преди самата трансплантация и особено след нея. Трябва да бъдат обучени хирурзи, белодробни лекари, патоанатоми, бронхолози, рехабилитатори и реаниматори. Това е много широк екип, който трябва да бъде подготвен“, уточни д-р Пенков. Той допълни, че в министерството са започнали вече да правят програмата за следващата година за обучението и на националните координатори по донорство.

СПОДЕЛИ