МЗ с нова цел: 60 донора и поне 100 трансплантации на година

От началото на 2018-а има едва 11 донорски ситуации, а нови органи са присадени на 27 души

235
Евротрансплант

Обещанието на здравните власти, че ще реанимират донорската програма у нас, за да може повече пациенти да дочакат своите трансплантации, вече е разписано и в проектобюджета за 2019 г. и актуализираната бюджетна прогноза до 2021 г. В документа е посочено, че през следващите 3 години донорите у нас трябва да са между 55 и 60 на година, а извършените трансплантации поне 100. За да станем пълноправен член на Евротрансплант донорите трябва да са 70 на година. За сравнение, от началото на 2018-а има реализирани едва 11 донорски ситуации, като с органите са били спасени 27 българи. През 2017 г. трупните донори са били 19, а извършените присаждания – 49. Най-много са били донорите през 2014 г. – 22, като с техните органи са спасени 56 пациенти.

Според разчетите на експертите, догодина у нас трябва да бъдат направи първите две белодробни трансплантации. Това ще се случи със съдействието на чужди медици, като засега има договорка само с турски екип, но се преговаря с лекари от Австрия и Германия. За 2020 г. и 2021 г. също за заложени по две присаждания на бял дроб.

Двойно трябва да се увеличат сърдечните трансплантации и през следващите три години да се правят по 10. В момента годишно тези операции са средно по 4, като само през 2016 г. са били присадени 9 нови сърца на нуждаещи се пациенти. До 20 ще се нарастнат трансплантациите на черен дроб, като в момента те варират между 8 и 18, а нуждаещите към днешна дата са 44-ма българи. По 65 трансплантации на бъбрек годишно за заложени в разчетите на здравното ведомство, при едва 15 за 2018 г. и над 1000 чакащи.

В документа е записано още, че всяка година в списъка с чакащите за трансплантация ще влизат нови 220 българи, а общо листата ще набъбне до 1250 души. Акцент в програмата на МЗ е и развитието на дейностите по трансплантация на стволови клетки, в това число и в детската възраст.

Как ще бъдат постигнати поставените цели в документа не е описано, не ставя ясно и дали ще бъде променяно законодателството, както нареди премиерът Бойко Борисов на шефката на ресорната парламентарна комисия д-р Даниела Дариткова. По информация на Скенер.нюз засега от здравното ведомство не смятат да прибързват със законодателни промени, например за отпадане на искането на съгласие на близките. Припомняме, в момента нормативната уредба у нас предвижда даване на предварително изрично несъгласие за ползване на органите ни при смърт, но и взимане на разрешение на близките при липса на такова. Т.нар. кръстосано донорство не е разрешено, макар много пациенти и някои лекари да лобират за него от години. Повечето експерти обаче са на мнение, че прибързаните промени могат да доведат до обратен ефект и дори и една грешна стъпка в тази посока би съсипала и без друго крехкото доверие между лекари и пациенти.

СПОДЕЛИ