Държавата се отказа от намерението си да вземе цялата власт в здравеопазването в ръцете си и отпусна примката от частните болници. С поправки в последния момент на преходните и заключителните разпоредби в проектозакона за бюджета на НЗОК за 2019 г. е отпаднал текстът, който предвиждаше частните клиники, подобно на държавните през тази година, а и на общинските от догодина, да спазват финансовата конституция на здравния министър Кирил Ананиев и в бордовете им задължително да има човек, назначен от МЗ. Така частните болници ще продължат да харчат парите от здравните ни вноски както намерят за добре, докато държавните ще трябва да пазят дисциплина. И ако директорите не спазват спуснатите финансови стандарти, ще бъдат глобявани от 500 до 3000 лева при първо нарушение и от 3000 до 6000 лева при повторно.
От проектозакона е отпаднал и текстът, според който статут на университетски болници можеха да имат само тези лечебни заведения, които са собственост на медицинските ВУЗ-ове. Такава в момента у нас е само варненската „Св. Марина“. По информация на Скенер.нюз държавата не се е отказала напълно от тази идея, поне за болниците, на които тя и принципал.
Всички клиники обаче ги чака прелицензиране. То ще се прави от новата мегаагенцията за медицински надзор, която няма да е подчинена на премиера Бойко Борисов, каквито бяха първоначалните намерения, а остава в ръцете на здравния министър. Но пък депутатите ще са тези, които ще трябва да решават дали и къде в страната може да бъде отворена нова болница, както и какви нови дейности ще може да бъдат разкривани във вече съществуващите лечебни заведения. Първият вариант на законопроекта за бюджета на касата предвиждаше това да е работа на Министерски съвет, но сега тази отговорност се вменява на парламента. Или иначе казано, политиците, за които е обществена тайна, че и в момента са на хранилка към голяма част от лечебните заведения, ще решават дали да има нова болница. Все пак депутатите ще трябва да се съобразят с потребностите на населението в съответния регион, както и дали касата има пари за евентуална нова клиника. Ще се иска мнението и на Българския лекарски съюз, което е още една предпоставка за корупционни практики. Освен това народните представители ще гласуват и колко легла и по какви специалности да има в новите болници. Същите изисквания ще важат и за разкриването на нови дейности във вече съществуващите клиники. Ако ползваме терминологията на вицепремиера Валери Симеонов, целта е уж да се ограничи появата на поредната болница и уж да се съхрани ресурса на касата, или пък да бъде даден на „наши“ хора.
В същото време и през тази година остава забраната НЗОК да финансира нови методи за лечение в болниците. Така на практика хем ще ни лекуват с евтини лекарства и методи от миналия век, хем от 2020 г. се очаква от пациентите да си доплащат за това, че и да дават допълнителни 12 лева на месец, под формата на задължителна застраховка.
