51 % искат бюджетно здравеопазване

Едва 17% одобряват идеята за задължителна допълнителна застраховка от 12 лева на месец, а 32 % клонят повече към демонополизация на касата, сочи проучване на АФИС

322
здравеопазване

Преминаване към бюджетно здравеопазване – без каса, по подобие на националната здравна служба във Великобритания, Испания и Швеция. Това искат 51 % от българите, други 50 на сто са за запазване на сегашния вариант и затягане на финансовата дисциплина. Това показва социологическо проучване на агенция АФИС, проведено в периода 29 септември – 2 октомври 2018 г., сред 1010 души.

Припомняме, на 26 септември здравният министър Кирил Ананиев представи официално два варианта за промяна на финансирането на системата. Едва 17% одобряват идеята му за въвеждане на задължително допълнително застраховане в частна компания с месечна вноска от 12 лева, а четири пъти повече – 65% не я одобряват. Само 29% са и тези, които харесват предложението лечението над 700 лв. да се покрива от застрахователите, а всеки четвърти няма мнение. Данните показват още, че 32% клонят в полза на предложението за демонополизация на НЗОК и създаването на няколко частни каси, които се конкурират, 38% пък не одобряват тази идея.

Според проучването, като цяло българинът не само знае, против какво е, но и за какво е. 83 % посочват, че искат да се засили контрола върху държавните болници, 80% настояват за премахване на възможностите за спекулативно оскъпяване на лекарствата, а 64 % са за премахване на търговския статут на болниците. За това най-високоплатените чиновниците да плащат пълния размер на здравната вноска, а не държавата да поема половината настояват 69%, а 54 на сто смятат, че здравната каса трябва да „скъса“ договорите си с частни клиники, ако те надхвърлят нуждите в даден регион.

Изводът на социолозите е, че дори привържениците на ГЕРБ не одобряват предлаганата здравна реформа, а властта сама вбива клин между гласоподавателите, на които ще разчита, и себе си.

В същото време помолени да дадат цялостна оценка на здравеопазването в България, 39% го оценяват като „Лошо“, 11% като „Добро“ и 47% като „Задоволително“. Съотношението между категорично негативно и категорично позитивно мнение е 4 към 1. „Тук много силно влияе факторът „доходи“. Сравнително най-приемлива изглежда системата за хората със среден семеен доход над 1000 лв. на човек. При тях негативната оценка надделява над позитивната с 3%. Но те са само 1 от всеки десет граждани и затова балансираното им мнение не натежава, колкото недоволството на останалите“, коментират от АФИС.

СПОДЕЛИ