Пропастта между българският лекар и българският пациент отново се отвори. Зейна с пълна сила след смъртта на две родилки – Ренета от Сливен и Маргарита от Плевен. Зейна толкова, че запълването й изглежда невъзможно вече. Пациенти окупираха болниците с плакати „Убийци“ и призиви за саморазправа. Медици пък къде с ирония, къде с чувство на дълбока обида, отговориха: „По УИН (всеки лекар притежава уникален идентификационен номер) ли ще ни трепете, или на случаен принцип?“. Вече няколко не стихват и коментарите в социалните мрежи.
Ето какво написа в личния си профил във Фейсбук проф. Коста Костов, национален консултант по пулмология и началник на Клиниката по белодробни болести във ВМА:
Починалата родилка в Сливен даде старт на поредната истерия срещу медиците. Миазми от медийни екскременти. Нова версия на бебе във фризер. Този път във фризера натикаха колега-акушер с многогодишна практика. Унизени и оскърбени са всички медици.
Тъжна е лекарската професия – отговорност за здравето, но без власт над смъртта. Взаимно надлъгване с дявола и Бога.
Българският лекар е като художник, който предлага оригинали на любители на евтини копия от кичозни сергии. Българите обичат кича. Знахари и манипулатори са на голяма почит. Най-търсен е медийният тюрлюгювеч с пребити и унизени медици, садистично подправен с всеобщата радост. Пиперлия специалитет от националната кухня.
Алтруизмът не се състои в това, да правиш добро, а да не пречиш на другите да вършат добро. Медиците вършим добро по призвание. Дори и когато сме песимисти по разум, сме оптимисти по воля. Не искаме да позволим злото да надделява над доброто. Галим злото по брадата, а то не ни бръсне за слива. Богомилите са виновни, защото ни казаха, че доброто е по-силно от злото. Все се надлъгваме със злото, вкопчени в доброто…
Проблемът на днешна България не са медиците. Проблемът е в генната модификация. Оплодихме незрял социализъм, с „демократичен” бандитизъм и се получи нов биологичен вид – животно с вратовръзка, овързано със златни синджири за собствения си врат.
Българите сме БДЖ-то на Европа. Търпеливи сме като запустял вагон в краен коловоз. Щастливи сме с безкрайно малко. Вдъхновява ни изразът “less is more”. Българският вариант е по-изтънчен: По-добре с чуждото малко, отколкото с нашето нищо. С нищото поминуваме. Няма дори и за скомина, но и Вуте няма.
Който падне на мушката – бой. Например лекарите. За медицинските сестри пак бой – сутрин, обяд и чак привечер. Безпаричие, докато разберат, че няма лабаво в държавата на мутрите. Тълпата няма нужда от добродетелни хора. Мнозинството няма нужда от добродетели. Мнозинството иска сеир. Малцинството да си навре в задника добродетелите. Добродетелите не хранят. Затова ги зарязахме като язовец препикана дупка.
Безбожници сме ние българите. Обичаме манихейството. Виновният е все някой друг. И Левски да се появи отново, пак ще го обесим, но този път без съд. Турците са били твърде последователни и мекушави. Българите сме истински, само когато псуваме на майка. Разговаряме със собствената си духовна нищета. Няма друг народ, който псува майка си и собствения си задник. Сърбите псуват Богородица, ние майките си. Бунтуваме се предимно чрез псуване. Под юргана. Ругаем държавата, пропастта между народ и политици, тарикатите, които ни излъгаха, бандитите, които ни ограбиха, подлеците, които ни управляват.
Когато сечем нещо, сечем от корена. Обвиненията и малтретирането на лекари и учители е тъкмо такова отсичане. Българинът забрави вековната си почит към лечителите и учителите си. Преди давахме мило и драго да изучим децата си, за да не работят. Днес децата ни започват работа недоучени. Превърнахме се в народ от сеирджии, защото сеирът не се работи, а се гледа.
Стоварваме цялата си нищета върху медиците, които ни бранят от вируси, бактерии и демони. Професионален живот между плесен и прегладнели хлебарки, сред чужда кръв и изпражнения. Почти две-трети от живота в служене на друг живот. Мамка му и живот! Ако някой в тази скапана държава мисли, че медиците са длъжни да търпят издевателства и простащина, няма никаква представа колко повече от това, за което се досеща, правим за него. Независимо от обстоятелствата и безкултурието на приматите.
От дистанцията на своя близо 40 годишен професионален опит искам да забия един пирон в главата на българите: БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИЦИ СА ЕДИНСТВЕНИТЕ СПОНСОРИ НА ТАЗИ ДЪРЖАВА, КОИТО ВМЕСТО ПРИЗНАТЕЛНОСТ, ПОЛУЧАВАТ УНИЖЕНИЕ!
