Лекари скочиха срещу абсурдните решения на МЗ и НЗОК

Медици от една от болниците отличници „Св. Иван Рилски" написаха отворено писмо до БЛС, зоват съсловието към дебат и протести

1112
джипита

След последните нелепи опити за реформи в здравеопазването – новата методика за субсидиране на лечебните заведения на МЗ, единният стандарт за управление, наречен от Кирил Ананиев „финансова конституция“, орязването на парите за медицински изделия от НЗОК и новите лимити на болниците, част от лекарите най-после събраха смелост и изразиха публичното си недоволство от тези решения. В отворено писмо до Българския лекарски съюз и столичната й колегия Дружеството на лекарите в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в София (една от малкото болници отличници в страната) призова колегите си към действия за отмяна на обявените от властта мерки за икономии.

Публикуваме писмото без редакторска намеса:

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

През последните 20 години всички, които управляват Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса обясняват своите действия с необходимостта от промяна в системата, оптимизиране на разходите и гарантиране на качествени здравни грижи за българските граждани.

Намерения, достойни за уважение и подкрепа, които обаче, намираха своите реални измерения в непрестанни, често противоречащи си едни на други, неадекватни спрямо реалността и водещи до абсурда, решения. Държавните лечебни заведения, по силата на техния статут бяха и продължават да бъдат задължени да ги прилагат в пълнота, независимо от спорните идеи в тях. Ефектът често, дори след отлагането им, оставя трайни и понякога необратими негативни следи в системата на здравеопазването.

Предложените и тази година промените носят обещанието за „ред в система и намаляване на разходите“, и дават заявка да бъдат магическа формула – решение на всички трупани с десетилетия проблеми чрез въвеждане на правила и рестрикции. Но те в никакъв случай не демонстрират ролята на държавата, като добър стопанин, който полага усилия да развива своите предприятия.

Откъде идва това усещане:

  1. На първо място от представения в Народното събрание и публикуван на сайта на Министерство на здравеопазването „Единен стандарт за финансово управление на държавните лечебни заведения“ – универсално решение, което трябва да следват държавните болници, за частните „е препоръчително“. В него вместо да се дават отговори как да се управляват ефективно финансите на лечебните заведения се залагат редица ограничения, които ще доведат до трайни затруднения на дейността им и дори до блокиране на част от нея.

–          Единният стандарт на практика прави опит да промени статута на болниците като търговски дружества, регистрирани по Търговския закон. Защото налагането на задължение на лечебните заведения да не подписват нови договори или да стартират проекти, които не са заложени в началото на годината, както и да очакват одобрението на МЗ за всеки разход, които следва да бъде поет и има стойност над 70 000 лв., дори в случай на спешна необходимост, на практика означава, че възможностите за инвестиции, които са и предпоставка за развитие, са приведени до нула, особено ако липсват положителни финансови резултати. Подобно решение ще превърне 90% от държавните болници в изоставащи, безперспективни и затихващи структури.

– Единният стандарт ще прекрати действието на постигнатите с толкова усилия договорености в Колективните трудови договори и ще бъде в противоречие с трудовото законодателство. Условието за изплащане и изчисляване на допълнителни възнаграждения само при липса на просрочени задължения на практика зануляват постигнатите в КТД нива на възнаграждения на лекари, сестри и останалия персонал в болниците. Това условие може да се приеме като сигурен източник за осигуряване на висококвалифицирани кадри за частните лечебни заведения, които ще потърсят развитие там поради невъзможност да получават справедлива отплата за труда си в държавните болници. А без лекари и сестри развитие на дейността няма да има, нещо повече болниците ще бъдат принудени да прекратят част от нея.

–  Единният стандарт спира възможността на лечебното заведение да въвежда модерни подходи за лечение чрез ново оборудване, като дори положителният финансов резултат не може да бъде предпоставка за извършване на разходи. Този регламент също „гарантира“ застой на държавните болници. Не е нужно да се уточнява за чия сметка.

  1. От новата Методика за субсидиране на лечебните заведения от страна на МЗ, с която се осигуряват средства за спешните отделения, психиатриите и част от процедурите и медицински изделия, които пациентите не заплащат. Промотираните като революционни промени в нея на практика водят само до едно – намаляване на средствата в области, в които държавата твърдеше, че ще инвестира приоритетно:

–  За развитие на спешна помощ, за която МЗ се бори да усвои милиони от Европейските средства за сгради и оборудване, без да има отговор как ще осигури специалисти да работят с тях. Едно е сигурно, не и с намаляване на средствата за това, както е заложено в Методиката за 2018 г.

–  За лечение на психично болните, за които в кризисни и трагични ситуации се говори с категоричност, че трябва да се намерят допълнително средства и да се осигурят модерни услуги, и за които също ще бъдат усвоени средства от ЕС за изграждане на „къщички“, в които да бъдат преместени болните. Какъв персонал ще се грижи за тях, отговор на този въпрос, Методиката не дава.

–  За лечение на неврологично болни, в което предходното правителство имаше твърда решимост да инвестира значителни средства в изграждането на специализирани центрове, а Методиката от 2018 г. намалява в значителна степен средствата за стентиране на част от пациентите.

  1. „Добрата грижа” на държавата за лечебните заведения се демонстрира в голяма степен и в новите цени на заплащаните от НЗОК медицински изделия. С това решение, с което НЗОК, че ще осигури според официалното им становище „повече като обем и евтини услуги“ на практика се очертават две възможности – или болниците да лекуват пациентите за своя сметка, като поемат разликата в стойността на тези скъпи консумативи или пациентите сами да я заплащат. Т. е. изборът е между нови дългове на болниците или плащане на гражданите. Но възможно ли е това за всички? И ще се наложи ли именно лекарят да попита лежащия на ръба на живота си дали има пари да си доплати? И ако няма?

Твърде много нови въпроси будят тези предложения, които трябваше да предоставят верните отговори на всички съществуващи предизвикателства, както и точните им решения.

Задължение на принципала на държавните дружества – т.е. държавата, е да търси възможности за създаване на ефективна среда за развитие на подопечните си болници и така да ги направи печеливши и конкурентноспособни. Посредством Стандарта, Методиката и новите правила на Касата държавата създава впечатление, че не иска да реши същностните недостатъци на системата, от които страдат всички, а се опитва да концентрира в своите ръце управлението на средствата целящо намаляване по отношение на разходите. От което логично следва да попитаме – кой гарантира, че държавата в лицето на действащите чиновници знае правилния начин за управление на болниците, след като до момента е доказвала точно обратното? И ако все пак това е така – защо просто не се промени Законът и всички държавни болници не бъдат превърнати в бюджетни предприятия? Все още има достатъчно хора в МЗ, които помнят този период от развитие на системата.

Обръщаме се към вас, като съсловна организация да излезете от ролята си на пасивни наблюдатели на целия този процес и да поставите гореизброените въпроси с искане за цялостно преразглеждане на предложените решения. Необходима е широка, конструктивна и публична дискусия с участието на представители на гражданското общество, болничните заведения, органите на изпълнителната власт и медицинското съсловие. Нито една система не следва да се реформира с императивни рестрикции, а с промени в механизмите на работа, които да отговарят на реалността.

С уважение: Д-р Емануил Найденов, председател на Дружеството на лекарите в УМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД гр. София

СПОДЕЛИ