България и Европа ще събират 1 милион геноми

Целта на проекта MEGA е да се подобри диагностиката е лечението на наследствените, редките, онкологичните, неврологичните и кардиологичните заболявания

181
геноми

Министерски съвет одобри присъединяването на България към инициаторите на проекта „Съюз за милион европейски геноми“ (MEGA) чрез подписване на съвместна декларация „Достъп до най-малко един милион геноми в Европейския съюз“. Това съобщиха от правителствената пресслужба. Инициативата цели създаването на интегрирана база данни от поне 1 милион геноми за клинични и научни цели. Аналогични проекти вече са факт в редица държави като САЩ, Индия, Китай и др.

„Подобна интегрирана цифрова инфраструктура би дала силен тласък в сферата на геномните научни изследвания и цифровото публично здравеопазване. Тя е възможност за сериозен напредък в персонализираната медицина, а впоследствие – икономически растеж и подобряване на демографското положение на континента чрез ранна диагностика, по-добро лечение и превенция на заболяванията, за грижи в ключови области, включително редки, инфекциозни и комплексни болести“, се отбелязва в решението на правителството.

Във връзка с проекта MEGA министерство на образованието предлага и Национална програма за персонализирана и прецизирана медицина. Тя предвижда въвеждането на геномни изследвания и софтуерни анализи на големи бази данни, а целта е така да се подобри диагностиката и лечението на наследствените, редките и онкологичните заболявания.

От МОН например предлагат да се направи мрежа от онкологични болници, които да получават информация за най-добро лечение на пациентите им в рамките на часове, в зависимост от типа на мутационния профил на туморите, тъй като в момента само 25% от раково болните се подобряват от първа линия лекарства, които получават.

Освен при онкологията в проекта на национална стратегия е заложено и развитието на софтуерни приложения за прецизирани на здравните грижи в неврологията и кардиологията. Според експертите това ще доведе до значително подобряване на лечението на хората с тежки диагнози. Създаването на национална биоинформационна банка пък ще покаже дали имаме специфични геномни характеристики, които ни отличават от другите народи.От МОН предвиждат и повече пренатални изследвания за бременните, както и създаването на геномен паспорт на бебетата.

СПОДЕЛИ