Проф. Миланов: Забравихме какво е болка, лекуваме колкото ни разрешат

Болницата е за и на болните, иначе трябва да се казва лекарница, изригна в профила си във Фейсбук бившият шеф на БЛС в София

287
Проф. Миланов
Проф. Милан Миланов

Знаем как да лекуваме, но лекуваме, както ни разрешават, написа в профила си във Фейсбук проф. Милан Миланов по повод празника на здравните работници.

„Имаме огромни болници, но по един квадратен метър на легло. Имаме широки хоризонти, но не виждаме по-далече от бомбетата на обувките си. Лекуваме дистанционно, но забравихме стетоскопа и скалпела. Знаем какви са правата на пациента, но забравихме какво е болка. Очите ни са широко отворени за новото, но всички сме с катаракта. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Имаме повече линейки, но по-малко медицина в тях. Имаме повече болка, безнадежност и злоба, мразим твърде често, увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Големината на извадените кисти надмина големината на човека. Заменихме болестта с нозологична единица“, изригна бившият председател на столичната колегия на БЛС.

„Започнахме да измерваме големината на докторите с големината на джобовете им и с дребнавостта на душите им. Забравихме, че принадлежността на власт е катунарството. Всички бързаме непрекъснато и забравихме, че всички сме в чакалнята на Господ. Всички се хвалим как се любим но забравихме какво е любов. Всички искаме електронизация, но забравихме как се общува. Вместо лечение предлагаме бързо хранене, еднократни памперси, връзки за една нощ, борба с наднорменото тегло и хапчета, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Строим широки магистрали, но стесняваме възгледите си. Всички ни предлагат да ни направят по-красиви, по-слаби, с по-хубава кожа и едновременно с това зарибяват душите ни. Предлагат ни все по-меки и удобни подметки, а сърцата ни табанясаха. Вместо да създаваме сигурност ни превърнаха в катунари“, пише още проф. Миланов.

„Имаме 49 специалности и всеки ден умира по една от тях, слава Богу, че са много, последна ще умре надеждата, защото няма такава специалност. Имаме национални, републикански, регионални и други видове консултанти, но забравихме колегиалността. Имаме академици, професори, доценти, асистенти и т.н. но нямаме ШКОЛИ. Прекалено много викаме, но прекалено малко мълчим и мислим. Прекалено много остри думи използваме, но прекалено малко мисъл има в тях. Вместо да вървим направо и нагоре се превърнахме във въртящи се дервиши. Болниците ни се превърнаха в магазини, но малко има в склада. Болницата е за и на болните, иначе трябва да се казва лекарница или сестриница“, споделя още проф. Милан Миланов.

Той цитира думите на американския комик Джордж Карлин, който казва, че знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем, защото животът не се мери с броя на вдишванията, а с моментите, които спират дъхът ни.

 

СПОДЕЛИ