Около 719 000 са българите, които нямат здравни вноски. Това сочи доклад на НАП, цитиран от финансовия министър Владислав Горанов в отговор на депутатско питане. Всъщност те са много повече – 2,2 млн. души, но разликата идва от броя на тези, които живеят в чужбина постоянно, както и тези, които имат двойно гражданство и пребивават извън България повече от 183 дни в годината.
Според анализа на властта, сред неосигурените, безработни лица с прекъснати права са 233 000, а 6000 са младежите, навършили 18 години, но не започнали работа. Други 10 000 са бежанци, а 57 000 са самоосигуряващи се лица, които са декларирали доходите си, но не са се издължили. За останалите неосигурени – близо 400 хиляди души, НАП няма информация и ги класифицира като „други”, като експерти твърдят, че става дума за отдавна емигрирали от страната българи.
Броят на здравноосигурените лица е 6 193 000, от които осигурени от държавния бюджет са 2 735 000, а осигурени на друго основание са 3 458 000. Тези данни обаче сериозно се разминават с официалните. Например само броят на пенсионерите в страната, според данните на НОИ, е 2 117 457 души. Броят на децата до 18-годишна възраст е 1 245 000, а студентите редовно обучение са 245 000. Броят на осигурените магистрати, държавни служители и служители на МВР и МО е около 150 000. Така сметката на Горанов не излиза с около 1 млн. души, тъй като броят на осигурените от държавата е над 3 800 000 души, а не 2 735 000. Според официалните данни на НОИ пък, лицата, които се осигуряват на различни основания са 2 600 000 души, а не 3 458 000.
За тези 3,8 млн. души държавата внася в НЗОК малко над 1,1 млрд. лева, а 2,6 милиона работещи и техните работодатели дават попълват бюджета за здраве с 2,7 млрд. лева.
