Употребата на йодирана сол, а не хималайска или други видове, е жизненоважна за раждането на интелигентни деца и за здравето на щитовидната жлеза. Това стана ясно по време на Практическа конференция на тема „Йоден дефицит в България. Бременност и хипотиреоидизъм”, организирана от Медицински факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и подкрепена с лектори ендокринолози от Българското дружество по ендокринология. Тя е част от проекта Euthyroid – най-мащабното общоевропейско проучване върху йодния дефицит и свързаните с него заболявания на щитовидната жлеза.
Още през 1956 г. акад. Иван Пенчев – основателят на ендокринологията в България, заедно с най-известните си ученици проф. Папазов, проф. Върбанов и проф. Стайков, правят масов скрининг на един милион българи и установяват, че 50% от населението има гуша, а 3% е с кретенизъм (6000 души). Този значим здравен и социален проблем налага старта на масова йодната профилактика в страната. Това се е случило 32 години преди ООН да обяви йодния дефицит за глобален здравен проблем и да набележи стратегии за неговото решаване.
„Тревожен е фактът, че близо 400 000 българи имат намалена функция на щитовидната жлеза, а 65% от тях го научават за първи път по време на случайно участие в скрининг. Борбата ни е да отвоюваме от здравната каса амбулаторна процедура, чрез която веднага след установяването на бременността жените с рискови фактори за тиреоидни заболявания и диабет да се подлагат скрининг за тези заболявания”, заяви проф. Анна-Мария Борисова, председател на Българско дружество по ендокринология и Началник на Клиника по ендокринология и болести на обмяната в болница Софиямед. „Когато бременната жена не приема йодирана сол, необходима за производството на тиреоидни хормони, тя няма да осигури на бебето си достатъчно хормони. Мозъкът ще се формира непълноценно и това ще е фатално за интелигентността му. Бебетата нямат собствена щитовидна жлеза. Тя започва да се формира след третия месец от бременността и започва да има собствена продукция на хормони едва към шестия месец”, обясни проф. Борисова.
Според ендокринолозите, при йоден дефицит по време на бременността, честотата на говорна патология у поколението е по-висока. В момента се проучва и връзката между йодният дефицит и повишената честота на Синдрома на дефицит на вниманието.
Много от бременните жени, особено в големите градове, употребяват алтернативни видове сол, смятайки ги за по-полезни. Рискът от системна употреба на алтернативни видове сол е заради тяхното ниско съдържание на йод и наличието на примеси и замърсители, включително радиоактивни вещества, което може да възроди йодния дефицит в България, предупредиха експертите.
Прекалено големи количества йод също не са полезни, тъй като се увеличава риска от автоимунни заболявания, но само в региони с йоден дефицит. Оптималното количество йод се постига с приемането на храни приготвени с йодирана сол – хляб, мляко, сирене, както и от рибата.
