Над 500 лекари са загинали за свободата на България

В навечерието на 3 март стотици участваха в традиционното поклонение пред Докторския паметник в София

1944
лекари

Стотици лекари и граждани, както и медицински специалисти от ВМА участваха в традиционното поклонение пред Докторския паметник в София, организирано от Българския червен кръст по повод 140-тaта годишнина от Освобождението на България.

Официалната церемония, на която присъства и началникът на ВМА ген. Венцислав Мутафчийски, е скромен акт на благодарност и признателност към подвига и паметта на загиналите за Освобождението лекари, фармацевти, фелдшери, милосърдни сестри, самарянки и санитари. „Вечна им памет, те извоюваха нашата свобода!“, заяви проф. Мутафчийски.

Преди поднасянето на венците, свещенослужители от храма “Свети Николай” отслужиха панихида в памет на загиналите, а офицери и гвардейци от Националната гвардейска част отдадоха военни почести.

Докторският паметник в София е създаден около 1882-1883 г. по идея на руски лекари – участници във войната, които решават да увековечат паметта на своите бойни другари, загинали при изпълнение на хуманния си дълг. Открива се подписка, в която участват и много българи.

Заедно със събраните средства у нас се получава и проектът на руския архитект Антон Осипович Томишко. Главният архитект на София Колар организира построяването на паметника от бял песъчлив камък във формата на четиристенна пресечена пирамида.

Върху каменните блокове са изсечени фамилиите и инициалите на 531 души, т. нар. “медицински чинове”, загинали през Освободителната война. Сред тях стои и името на възпитаника на Московския университет, лекаря на Българското опълчение, героя-патриот д-р Константин Везенков. На четирите страни на паметника пък са обозначени местата, където са загинали най-много медици – Плевен, с. Мечка, Пловдив и връх Шипка. В Руско-турската война са взели участие 1600 лекари и над 3000 медицински сестри.

СПОДЕЛИ