При повече от 50% от кожните състояния избираме фототерапия за първо средство на лечение, а при почти всички заболявания можем да помогнем, стига хората да потърсят помощ навреме, казва д-р Весел Кантарджиев, началник на Кожната клиника на ВМА. Отделението е едно от най-добрите и модерни в цялата страна, като само през миналата година са били прегледани 9800 души, 930 са били приети за лечение, а от тях 400 са оперирани. Обаче има един парадокс – кожата е най-големият орган в човешкото тяло, а на всичко отгоре и видим и въпреки това хората не търсят специалисти, а опитват сами да се справят с проблемите, което води до ужасяващи последствия. „Например 90% от тийнейджърите имат акне, но само от 10 до 20% от тях се лекуват в дерматологични клиники. Останалите се мажат с всевъзможни чудесии и правят големи поразии по тялото и лицата си“, споделя д-р Кантарджиев.
„Хирургичните намеси се налагат главно при злокачествени и доброкачествени образувания по кожата. От злокачествените предимно говорим за базоцелуларния карцином, който е най-честото злокачествено образувание по принцип в човешкия организъм и по правило засяга хора в третата възраст, но напоследък се забелязва тенденция на подмладяване на пациентите“, обяснява д-р Кантарджиев. За радост, базоцелуларният карцином е лесно лечим, а златния стандарт е хирургическата намеса. При 10-15 % от случаите заболяването може да рецидивира, но като цяло този вид рак не е агресивен и не дава близки и далечни метастази. В повечето случаи проблемът е изцяло по кожата и не засяга вътрешни органи и лимфни възли. „И въпреки че е много лесно лечим, пациентите търсят помощ много късно, тъй като става дума за раничка, която не боли и много бавно расте. Така минават над 2 години до поставяне на диагнозата. Проблемът при забавянето е, че интервенцията е по-тежка, раната зараства по-трудно и възможността за рецидиви нараства“, посочва дерматологът.
Кожната клиника на ВМА разполага и със собствен сектор по дерматохистопатология и така се скъсява срокът за поставяне на диагноза до една седмица. Тук пристигат проби и от десетки болници от София и страната. „Меланомът е изключително злокачествен и за разлика от базоцелуларния карцином, при който проблемите свършват с операцията, при него проблемите тогава започват. Първо се прави една операция, а след като се постави диагноза се прави втора, за да се изреже и до здрава тъкан. След това се определя точния вид на меланома, прави се и т.нар. стадиране и едва тогава онкомитет решава какво да е поведението при терапията. Вече разполагаме с моноклонални антитела, които са последното достижение в областта на лечението на меланом. За съжаление са безбожно скъпи, но за радост здравната касата ги покрива изцяло“, споделя още медикът.
От няколко години клиниката по дерматология във ВМА е център за лечение на псориазис. „Това е социалнозначимо заболяване, тъй като честотата му е между 2 и 4 %, което измерено в цифри прави поне 100 000 засегнати. Вече се прие, че псориазисът не е изолирано кожно заболяване, а системно. Около 60% от пациентите с псориазис са с повишен риск от сърдечно-съдово заболяване и диабет например“, обяснява д-р Весел Кантарджиев. Много често се засягат и ставите, като дори има пациенти с минимални кожни изяви, но сериозно увреждане на ставите. Във ВМА работи и едната от двете комисии в София, които отпускат най-новите биологични продукти за лечение на псориазис. „В момента това са най-добрите терапии за автоимунните заболявания и за псориазис. Трябва обаче да отбележим, че всички пациенти първо минават на така наречената конвенционална терапия и едва ако тя не подейства, биха могли да кандидатстват за отпускане на скъпите биологични медикаменти, които се заплащат от НЗОК. Разбира се, преди да бъде назначена тази биологична терапия, хората се изследват малко по-обстойно, като задължително е да не са болни от СПИН, хепатит, рак или туберкулоза, за да им се назначат биологичните медикаменти. Искам да предупредя тези, които идват при нас с желанието директно да им назначим този вид терапия, че съществува опасност вместо да изпишем вежди да избодем око. И затова например хора, които нямат ставно засягане и имат малко увредени участъци от кожата, както и такива, които първо не са преминали през конвенционалния метод на лечение, не могат да бъдат включени за модерната терапия“, казва д-р Кантарджиев. И тук изключително полезна е фототерапията. ВМА разполага с най-съвременните апарати и три машини за фототерапия. „Ползваме метода при 80% от всички кожни заболявания, като действието на фототерапията се изразява в това да подтиска имунитета на кожата. Включително и за болни с кожен лимфом“, обяснява дерматологът.
„През миналата година Кожната клиника на ВМА направи 9 кампании за безплатни прегледи, които бяха за различен вид кожни заболявания. В рамките на тези инициативи сме прегледали 1400 души, като двете големи групи от пациентите бяха със злокачествени образувания и с псориазис. Тези кампании за безплатни прегледи са изключително полезните. Наблюдаваме, че страшно много хора посещават кабинетите и тогава ние лекарите можем да хванем всеки проблем на по-ранен етап и така прогнозата да е по-благоприятна, а лечението много по-лесно“, казва още д-р Кантарджиев. Той обаче съветва хората да не чакат обявените от болниците кампании за безплатни прегледи, а да се снабдят с направление от личния си лекар, ако имат някакъв проблем.
За „модерната“ диагноза хроничен дерматит пък, той обяснява, че в 80 % от случаите става въпрос за изява на алегрия. „За да е хроничен, дерматитът трябва поне три пъти в годината да се поави със зачервявания по кожата, които много сърбят“, уточнява д-р Кантарджиев. При мъжете обикновено става дума за алергия към горива и смазочни материали, а при жените – към перилни препарати, омекотители и някой козметични продукти. Например най-честият причинител на дерматит през 2016 г. при дамите е ши лакът. Правилния подход при тези пациенти е първо да изчистим кожата и след това се прави алергично тестуване. Разширената Световна серия включва 80 лепенки за най-често срещаните алергени в околната среда.
Визитка:
Д-р Весел Кантарджиев завършва медицина в МУ-София през 2004 г. Две години по-късно вече е част от екипа на Клиниката по дерматология, венерология и алергология на ВМА-София. А от 2015 г. я оглавява. Д-р Кантарджиев има специализации в Германия и Австрия, както и публикации в редица български и чуждестранни научни издания.
