Реаниматор чака пациентите на входа на спешното в „Св. Анна“

Създали сме такава организация на работа в болницата, че по качество и бързина не отстъпваме на никоя световна клиника, твърди заместник началникът на реанимацията д-р Димитър Николаков

Д-р Димитър Николаков

За качеството на медицинската помощ в една болница често се съди по това как работят спешното й отделение и реанимацията. И двете в столичната университетска болница „Св. Анна“ са едни от най-добрите в страната. За призванието да връщаш животи, за налудничевата идея на касата да наложи лимити и на интензивното лечение, за трудността да правиш висока медицина в условията на финансови рестрикции, за младите кадри и отношението към пациентите – разговаряме със заместник началника на Клиниката по интензивно лечение и реанимация в „Св. Анна“ д-р Димитър Николаков.

– Д-р Николаков, започваме нашия разговор от входа на спешния портал, а не в кабинета Ви, защо?

– Защото нашата клиника освен, че обезпечава работата на всички отделения в болницата – от Клиниките по вътрешни болести, през хирургичните, инвазивната кардиологията, акушерство и гинекология, неврология и неврохирургия, урология, ортопедия и травматология, Очна клиника, до лицево-челюстната хирургия и уши-нос гърло, сме въвели уникална организация на работа и разполагаме с дежурен анестезиолог-реаниматор в спешното приемно отделение. Това осигурява едно много високо ниво на обслужване дори на най-тежките пациенти. Разполагаме дори с хеликоптерна площадка, която е на метри от входа на спешния портал. И там, за разлика от други спешни отделения в страната, чака реаниматор. По начин и по скорост на обслужване на пациенти отговаряме на всички световни стандарти, дори сме по-бързи и по-добри.  А наличието на реаниматор в спешния портал може да се каже, че е прецедент за родните клиники. Това означава, че по всяко време на денонощието, когато дойде тежко болен, той още на секундата може да бъде обгрижен и не е необходимо да се вика лекар от друго отделение, да се чака да дойде, да се губи време, а през това време пациентите в реанимация остават без наблюдение. Това наистина е уникална организация на работа, която изключително много повишава качеството на обслужването на пациентите. Уникално бързо за България е обезпечаването на пациентите с мозъчен инсулт по отношение на скорост на обработка и подготовка от момента на постъпване в болницата за мониторинг и предоставяне на интервенционалните неврохирурзи и невролози за работа. Наши лекари бяха на обучение в един от най-добрите центрове в Европа за лечение на инсулти – Монпелие, Франция и „сверяването“ на часовника показа, че сме по- добри от някои центрове в Източна Европа по начин на организация и бързина в лечението. „Мозъкът е време“ –  мозъчният инсулт изисква много по-бързо инвазивно лечение например от сърдечния инфаркт. Нашият център е единствения, който реално работи в България. Колаборацията анестезиолог – реаниматор – невролог- неврохирург трябва да бъде перфектна.

– Това означава обаче да разполагате и с повече персонал?

– Всъщност не е точно така, защото е важна организацията. Интензивността на работата е друга. А и при нас няма проблем с обезпечаването на кадрите. Създали сме условия благодарение с ръководството на болницата, така че младите лекари да бъдат осигурени най-малко с три неща – прилични доходи, възможност за кариерно развитие и най-съвременната апаратура, с която те могат да лекуват болните. Има обаче една уловка – тук няма работно време. Но пък има доходи. Или сме чиновници, които си тръгват в 14.00 часа, или ще сме болница, която ще работи на 24-часов статут. Не може да един болен да му оперирате главата, корема, гърдите, сърцето, да му спрете анестезията и в 14.00 часа да се прибирате, защото е свършило работното време. След стартиране в нашата болница, лекарите анестезиолози–реаниматори могат спокойно да работят навсякъде в Европа като знания и умения.

– А когато лимитите свършат? Как ще коментирате идеята на НЗОК да наложи лимит и на интензивните грижи?

– Касата няма как да наложи лимит на пациентите в реанимация, защото това означава да отреже клона, на който стои – тя е призвана по закон да обезпечава финансирането на лечението на болните. Няма как да стане. Лечението на тези болни задължително трябва да е в интензивно отделение, те нито могат да бъдат лекувани другаде, нито да бъде отлагано интензивното наблюдение и лечение, защото това би застрашило техния живот. Ние дори не се интересуваме от това дали пациентите са осигурени или не. Не знам какво точно ще лимитират и отрежат, като и без друго никой още не е сметнал колко струва лечението на един болен в реанимация. В момента работим по две клинични пътеки и две процедури, кое точно ще лимитират…Пък и не може да слагаш лимит на нещо, което не знаеш колко струва.  И не може да режеш от живота.

– Как правите медицина на такова ниво в тези условия?

– Трудно. Например не е едно и също дали ще си храним болните или  да не, говоря за пациентите в реанимация, при които храненето е много важно и специфично. Това има цена. Обаче касата изобщо не се интересува от това. В света са правени проучвания, които са установили, че петгодишната преживяемост на пациентите, изписани от интензивните клиники, които не са хранени адекватно, е в пъти по-малка от тези, за които са полагани специални грижи. По същия начин стои и въпросът с използването на антибиотици. В момента чакаме докато стане готова антибиограмата, за да знаем кой е правилният антибиотик, с който да лекуваме определен болен. В същото време има бързи тестове, които биха могли веднага да ни помогнат да определим точната терапия и тогава лечението ще струва много по-малко, отколкото в момента. А и дори да се налага да лекуваме с най-скъпия антибиотик показан за съответния болен, то ще го направим навреме и така пациентът бързо ще се повлияе, няма да престои дълго в реанимация, да настъпят други усложнения и накрая сметката ще покаже, че пак сме спестили пари. Това по отношение на средствата, а да не говорим за качеството, което би било на съвсем друго ниво. За него въобще забравихме да говорим.

– Напоследък все по-малко се говори и за отношението и всички виждаме това до каква пропаст доведе между лекарите и пациентите.

– Отношението зависи от хоризонта на лекарите, които работят в дадена болница и от хоризонта на директорите. Много е лесно да нагрубиш пациента, да го наругаеш, да му се сърдиш затова, че здравната каса не финансира лечението му адекватно. Но какво ще спечелим от това? И да, има пропаст, но в „Св. Анна“ тя не е толкова дълбока, защото нашият хоризонт стига по-далеч от носа ни. За нас хоризонтът е сигурността на болните и тяхното качествено обслужване. Разбира се, далеч съм от мисълта, че можем да спасим всеки и да излекуваме всичко. Но сме длъжни да положим усилия. Дори и за най-тежките случаи. За жалост някои болници „си пазят“ процента на смъртност и изобщо не приемат трудните случаи. Има ли сме дори пациенти, приведени при нас от други реанимации, с обяснението, че е свършила клиничната пътека. Това е незаконно, неморално и подсъдимо. Още повече, че клиничната пътека няма максимален престой, а само минимален.

– Една модерна реанимация означава и съвременна апаратура. С какво разполагате в „Св. Анна“?

– Имаме апаратура от най-ново поколение. В реанимация разполагаме с апарат, който отчита дълбочината на комата, с друг, който има възможност сам да контролира начина, по който пациентите ще отвикнат от апаратната вентилация. Много е важно в интензивните отделения правилно да бъде следена и хемодинамиката. Тук можем да следим преднатоварването на сърцето или как се връща кръвта към него, как работи помпата на сърцето, т.е. дали може да изтласква кръвта и с каква сила и какво стои от другата страна или в каква система влиза тази кръв – дали е свита, дали е разширена. Тези апарати са изключително скъпи, работата с тях е много сложна, но пък ни дават изключително важна информация. В добавка можем да следим и извънбелодробната вода. Имаме уникален набор от пособия за да решаваме и проблема „трудна интубация“. Провеждаме курсове на колеги от други болници в тази насока. Обезболяването на пациентите се извършва със съвременна апаратура, така че да се контролира и дистационно. Във всеки един момент аз имам възможност да следя болните, дори физически да не съм в реанимацията.

Визитка: Д-р Димитър Николаков е зам.-началник на Клиниката по Анестезиология и Интензивно лечение в УМБАЛ „Света Анна“ –София. Завършва медицина в МУ -София 1993 г. и придобива специалност по Анестезиология и Интензивно лечение. Асистент е по Анестезиология и Интензивно лечение към МУ – София. Член е на Европейската асоциация на анестезиолозите. Д-р Николаков има и магистърска степен по Здравен мениджмънт, специализирал е в Израел.

СПОДЕЛИ