На фона на парите, които се отделят за здраве, българинът получава медицина на изключително високо ниво, убедени са докторите. За модерните операции, за най-новите методи в хирургията, за сигурността на пациента и защо касата не плаща за иновациите – разговаряме с началника на Клиниката по ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология във ВМА доц. Пламен Иванов.
– Доц. Иванов, в световен мащаб 80 % от пациентите вече се оперират лапароскопски, но ние все още сме далеч от този процент. Защо?
– Да, лапароскопските операции отдавна не са лукс. Поне в Европа и света. В България все още не са стандарт, но и това ще стане. Основният проблем е, че НЗОК покрива едва 100 лева за консумативите и инструментите, а те са много по-скъпи и пациентите трябва да доплащат от джоба си. Ние във ВМА работим в тази посока и 80 % от интервенциите в нашата клиника се извършват именно със съвременните методи. Независимо от диагнозата и органа, който се налага да оперираме. Дори преди години направихме „Уипъл“ лапароскопски, а това е най-трудната и продължителна интервенция в коремната хирургия. Общо през миналата година сме направили 850 операции, като много големите от тях са над 70 %. И поемаме най-тежките случаи.
– Какви са предимствата на лапароскопските интервенции?
– При тях кръвозагубата е много по-малка, болните се възстановяват много бързо и само след няколко дни могат да се върнат на работа. За жалост консумативите у нас не се поемат от здравната касата и това ги прави по-недостъпни за българските пациенти. Защото при някои видове операции консумативите достигат до 5-7 хил. лева и не всеки може да си го позволи. Прави ми впечатление, че дори хора с допълнително здравно осигуряване имат проблем с фондовете си, които не покриват всички разходи. Освен това не мислете, че за нас е по-лесно, напротив – натоварването на хирурга при лапароскопска операция е много по-голямо.
– Във ВМА вече въведохте и още един нов метод – безкръвни операции с инфрачервени лъчи. Какво представляват тези интервенции?
– Това е нов за България метод,но в световен мащаб се прави вече 5 години, въпреки че никъде все още не е въведен като рутинен. Т.нар. луминисценция се използва за оцветяването на кръвоносните съдове. Вкарва се интравенозно водноразтворимо багрило и след това със специалната апаратура на лапароскопската камера с инфрачервени лъчи се осветяват органите и се получава луминисценция. Това ни помага да определим зоната, която се резицира, как се кръвоснабдява, как са разположени съдовете и лимфните възли. Тук във ВМА основно използваме метода за определяне на резекционните линии за перфузията на анастомозата при дебелочревните операции. Особено при тези пациенти, при които трябва да се интервенира по-ниската част от червото. А и специално при онкологичните операции трябва да сме изключително адекватни, за да не останат никакви ракови клетки и да сме си свършили работата.
– Как луминисценцията помага на хирурга и на пациента?
– След като направим анастомозата, луминисценцията ни помага да определим има ли адекватно хранене на тази анастомоза. Защото най-честите усложнения при дебелочревна операция, са именно изпускането на шевовете някъде на анастомозата. Тогава съдържимото се разлива в таза, става перитонит, който може и да е фатален. Затова е много важно да сме сигурни, че всичко е наред. За пациента това означава повече сигурност. Освен това багрилото е напълно безвредно и няма никакви странични ефекти. А и цената за болния не се променя, ВМА закупува медикамента за своя сметка.
– Освен при заболявания на дебелото черво, при какви други операции може да се използва новата техника?
– При операции на черния дроб луминицсенцията е много полезна, тъй като го осветява и така можем да „хванем“ някои метастази, които не са били видени на скенера. Използва се и за оцветяване на жлъчните пътища, тъй като жлъчната система има много вариации и аномалии и по този начин по-лесно можем да отграничим къде и колко да режем.
– Да очакваме ли и други иновации във ВМА?
– Новост за нас би било да въведем роботизираната хирургия. Но това все още е прекален лукс. Нека на първо време да направим така, че по-голяма част от хората да имат достъп до лапароскопските методи, защото специално в коремната хирургия абсолютно всичко може да се прави по този начин. Единственото противопоказание е, ако пациентът не може да понесе налягането, което по време на операцията е между 12 и 14 милиметра живачен стълб. Това налягане ни е необходимо, за да си създадем пространство за работа, тъй като в организма няма празно пространство и всеки орган се докосва до другия и до коремната стена като цяло. Когато касата започне да покрива напълно тези интервенции, тогава можем да мислим и за закупуването на робота Да Винчи.
Визитка:
Доц. Пламен Иванов оглавява Клиниката по ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология на ВМА от месец май 2017 г. Завършва медицинското си образование в София през 1993-а, а година по-късно специализира хирургия в клиника „Коремна хирургия“-ВМА при доц. Иван Донков и лапароскопска хирургия – при доц. Красимир Василев.
През 2000 г. минава курс по новости в колопроктологията и възстановаване при ингвинална херния в Jagiellonian University, Краков, Полша. Има изкаран курс за мининвазивни техники в колоректалната хирургия в Danube Hospital, Виена; курс по миниинвазивна хирургия и хирургия на естествените отвори в IRCAD University of Strasbourg, Франция.
Специалните му интереси са в областта на миниинвазивната хирургия, като има натрупан значителен опит в лапароскопската хирургия: холецистектомия, операции на дебелото черво и ректум, на стомаха, кисти на паренхимни органи, частична чернодробна резекция и други.
