Общо 254 столетници живеят в България, сочат данни на Националния статистически институт. А Медицинският университет в София се зае да изследва гените им, за да се опитат лекарите да разгадаят тайната на дълголетието им. Ръководител на проекта „Геномът на българския столетник“ е проф. Драга Тончева, като медиците вече са намерили и посетили 45 от дълголетниците у нас.
„На глава от населението най-много столетници има в областите Благоевград, София, Кърджали, Пазарджик и Плевен. А най-много на брой са хората на 100 и повече години в София – 46, най-малко – във Видинска област, където е само един“, разказа подробности за проучването на МУ-София генетикът Любомир Балабански, цитиран от БНР.
Според Балабански по-голямата част от столетниците са там, където има повече условия за по-добър живот и най-вече по-добър достъп до здравни услуги. „До момента не сме намерили нищо застъпващо се или някакво съответствие между диетите им. Много от тях споделиха, че не са се старали да ядат здравословно. Всички анкетирани отговаряха, че са яли „каквото има“, но по малко, т.е. не са преяждали“, обясни генетикът.
Той посочи, че целта на проучването е да бъдат анализирани и установени факторите, които предразполагат към дълголетие у нас. Главната цел на проекта е да бъдат изследвани генетично българските столетници, като за тази цел трябва да съберат проби от възможно най-голям брой хора, за да се изолира тяхното ДНК, както и да се извърши цялостен геномен анализ.
Общото между всички дълголетници е, че до много късна възраст повечето хора са били физически активни, не са прекалявали с алкохола, не са пушили през живота си или ако са – то е било за по-кратки периоди. „Направи ми впечатление, че всички са много емоционално стабилни – имат позитивна нагласа, като повечето, които запитахме на какво отдават дълголетието си, твърдяха – „на спокойствието“. Всички казваха, че са имали стрес в живота си – все пак някои са преживели и по две войни, но някак си не са се оставили това да ги товари психически“, подчерта Балабанов.
