Забраната за разкриване на нови болници, както и мораторуимът на плащанията от здравната каса на нови дейности и лекарства трябва да отпаднат от закона за бюджета на НЗОК за следващата година. Това заявяват от Националното сдружение на частните болници в становище до Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание. Документът е подписан от председателя на НСЧБ д-р Николай Болтоджиев.
„Такъв тип забрани пречат на развитието на здравеопазването, ограничават конкуренцията и засягат по неблагоприятен начин правото на пациента да получи качествена и достъпна медицинска помощ. Има достатъчно много инструменти да се контролират разходите на лечебните заведения без административно да се налагат лимити и разпределят квоти. Правилно е разпределението на средствата между болниците да зависи от свободния избора на пациентите. Това би улеснило достъпа до медицински услуги и би повишило тяхното качество“, се посочва в становището. Аналогични са аргументите на сдружението и отмяна на забрана за включване на нови лекарствени терапии за реимбурсация от касата.
Според частните болници, основен недостатък на този и на всички, правени до сега бюджети на НЗОК, е подходът за изготвянето им. „Считаме, че правилният подход е първоначално аналитично да се определели пакетът услуги. На основата на пазарната цена на услугите да се определят общите годишни разходи на НЗОК, след което да се изчислят приходите, размера на здравната вноска и вноските от държавния бюджет. Препоръчваме да се изготвят разчети и многогодишна прогноза за приходите и разходите в системата на задължителното здравно осигуряване“, се посочва в позицията.
От НСЧБ оценяваме негативно и това, че и през 2018 г. държавата няма да плаща на 100% здравните вноски на подопечните си 9 групи осигурявани.
„Обръщаме внимание, че в чл. 3 и чл. 4 на закона вносителят е допуснал грешка, посочвайки, че в случаите, когато не е приет Национален рамков договор за медицинските дейности за 2018 г., се прилага решението по чл. 54, ал. 9 от Закона за здравното осигуряване. Съгласно чл. 54, ал.8 от ЗЗО, когато Националният рамков договор за медицинските и съответно за денталните дейности не бъдат приети при условията и в сроковете, определени в този закон, се прилагат действащите до момента НРД, а именно НРД 2017, а не се приема служебно новият“, коментират още председателят на сдружението д-р Николай Болтаджиев.
Частните болници не одобряват и правилото, според която директорите на РЗОК разпределят утвърдените брой направления и стойности на медицински изследвания по изпълнители на извънболнична първична и на извънболнична специализирана медицинска помощ за съответната районна каса. Според тях, това разпределение трябва да следва избора на пациента, а не да се прави административно от служители на РЗОК.
„Категорично не сме съгласни с текста, според който Надзорният съвет на НЗОК утвърждава стойности на разходите по изпълнители на болнична медицинска помощ, разпределена по месеци. Въведените през 2015 лимити доведоха до влошаване на финансовото състояние на всички болници. Финансовият резултат на лечебните заведения трябва да е резултат на дейността им и предпочитанията на пациентите, а не на предварително, административно определени стойности“, твърдят от сдружението.
В становището се отчита като положително увеличението на приходната част на бюджета, но частните болници предупреждават, че съществува риск заложеното увеличение на приходите от здравни вноски с над 12% да не може да се реализира през следващата година.
Позитивно е оценено и намаляването на резерва на НЗОК от 10 % на 3%, като това според НСЧБ, ще ограничи възможностите на Надзорния съвет на НЗОК да взема решения „по целесъобразност” при разпределянето на средствата за здравно осигуряване.
