Над 70 пациенти годишно се нуждаят от трансплантация на стволови клетки

В българския регистър има 2600 донора, но нито един българин не е бил спасен с материал от нашата банка

стволови клетки

Над  70 пациенти на година се нуждаят от трансплантация на стволови клетки, но у нас се извършват между 20 и 30 присаждания, алармира проф. Елисавета Наумова, национален консултант по клинична имунология и началник на Клиниката по клинична имунология в „Александровска“ болница с банка за стволови клетки.

В световния регистър за донори на костен мозък, част от който е и българският, има записани над 30 милиона души от 54 страни. В родната част на световния регистър има около 2600 донора. Всъщност в него се съхраняват техните данни и резултатите от предварително направените изследвания, но не и биологичен материал, обясни проф. Наумова. „Когато се установи съвместимост между някой от донорите и нуждаещия се пациент, то донорът се вика, правят му се наново изследвания и тогава се извличат стволовите клетки, като в 99 % от случаите те не се замразяват“, посочи проф. Наумова.

Хемопоатичните стволови клетки се използват най-често за лечение на злокачествени и незлокачествени хематологични заболявания, първични имунни дефицити, метаболитни наследствени заболявания и някои солидни тумори. Трансплантацията може да бъде автоложна, тоест клетките да се вземат от самия пациент и алогенна – когато е нужен донор. Той пък може да бъде роднина или напълно непознат човек.

При различните заболявания и според спецификите на всеки отделен пациент има строги индикации кога да се използват стволови клетки от

костен мозък, от периферна кръв или от пъпна връв

В момента 2/3 от трансплантациите се правят със стволови клетки събрани от периферна венозна кръв. Присаждането на стволови клетки от пъпна връв обаче толерира известна несъвместимост между донора и реципиента. Донор се търси първо в семейството – най-добре е да е брат или сестра. При фамилните донори най-висока е съвместимостта между близнаци – 100 %. Толкова е и при братя и сестри, но само в ¼ от случаите. 50 % пък е съвместимостта при родител-дете. От 2000 г. досега българските лекари са извършили 111 трансплантации с материал от фамилни донори.

стволови клетки
Проф. Елисавета Наумова

Ако не се намери родствен донор, продължава търсенето в световния регистър. По тъканната съвместимост лекарите определят кой е най-подходящият донор. „Около 25 % от пациентите имат шанса да намерят фамилен донор. Другите обаче трябва да разчитат на желанието на млади и здрави хора да помогнат“, посочи проф. Наумова. По думите й регистърът ни трябва да разполага с минимум 10 000 донора. За сравнение в Германия желаещите да дарят стволови клетки са над 7 милиона души. Над 200 000 хиляди са дарителите в Полша, а над 300 хиляди – в Италия. Точно това са и страните, откъдето най-често България получава материал за трансплантациите на стволови клетки. „Досега имаме спасени над 70 наши пациенти, за които сме намерили подходящ неродствен донор в чуждите регистри и нито една трансплантация не е била направена у нас с материал от родния регистър“, отчете националният консултант по клинична имунология. Стволови клетки от българин обаче са спасили живота на британец, като присаждането е извършено миналата година в трансплантационен център в Оксфорд.

Към момента 91 са пациентите от центровете за трансплантация у нас, за които е подадена

заявка за търсене на неродствен донор

в световния регистър и 66 за търсене на подходящ фамилен донор. Общият брой на заявките за търсене на неродствен донор в Българския регистър за пациенти от страни в Европа и Америка е 136.

Всеки, който желае да дари периферна кръв или костен мозък, или да научи повече за процедурата по включването в регистъра на донорите, може да се обади в Александорвска болница на тел. 02/ 9230 496. На сайта на лечебното заведение alexandrovska.com също може да се открие информация за стъпките, които са необходими, за да станете донор и как точно се извършва самата процедура по донорство.

За разлика от регистъра, където се събират данните на донорите, в обществената банка за стволови клетки от пъпна връв, се съхранява биологичен материал.

В момента в „Александровска“ има налични над 250 единици,

които са подходящи за алогенна трансплантация. Бременните, които искат да станат донори на стволови клетки от пъпна връв, не трябва да имат определени наследствени заболявания, да нямат злокачествени заболявания, проследяват се някои инфекциозни маркери. „Ако една майка реши да стане донор – идва при нас, провеждаме интервю. Подписва информирано съгласие и при раждането екипът на  банката, организира вземането на стволови клетки в лечебните заведения с които има договор. Процедурата, както и съхранението, са напълно безплатни за дарителя, обясни проф. Наумова.

Възможно ли е майката донор да ползва същите стволови клетки, ако се наложи, за нейното собствено дете? „Дарената кръв е анонимна и само малък брой хора имат достъп до личните данни на донорите. Ако тази кръв е била качествена и не е била използвана вече за алогенна трансплантация, то тя със сигурност ще излезе при търсенето в регистъра като най-подходяща и напълно съвместима. И разбира се тогава ще бъде използвана“, отговаря проф. Наумова на най-често задавания от бъдещите майки въпрос.

 

СПОДЕЛИ