Д-р Станимир Сираков: Всяка седмица правим нещо уникално

Младият лекар отказа стажантска заплата от 200 000 долара, за да спасява българи

667
Д-р Станимир Сираков
Д-р Станимир Сираков

Д-р Станимир Сираков се прочу с уникалните за страната ни мозъчни операции и преди дни спечели награда за „Иновации в медицината“. За избора да бъдеш лекар в България и най-големите му страхове преди операция – разказва 32-годишният потомствен медик.

„Дишай. Събери ума си. Припомни си техниката и влез в операционната. Емоционално ти се срутва вътре, но има някакви механизми, които изкарват разума на предна позиция и той взима правилните решения, поне досега”, признава младият лекар пред бтв.

Последното правилно решение на д-р Сираков от столичната болница „Св. Иван Рилски“ спасява живота на 10-годишно момиченце, страдащо от хидроцефалия. Докторът прави мозъчна операция на детето през артерия на крака му. „При нас дойде в много тежко състояние, трудно движеше който и да е от всички крайници, почти не говореше, с тежки екзофталми – това са изскачания на очите заради вътречерепното налягане. В момента тя няма главоболие, движи и четирите крайника, говори, което за нас е прекрасно. Тя ще се възстановява, надявам се още”, разказа д-р Сираков. Случаят не е медицинско чудо, но дори в Европа подобна операция рядко е успешна. „Всяка седмица правим нещо уникално за България. Например през август, един млад мъж с много сложна мозъчна аневризма, който нямаше алтернатива за класическа неврохирургия. Осъществихме една методика, с която се оказа, че сме вторите в света”, допълва специалистът.

Преди трудна операция той не спи. „Преди 3 години оперирах дядо си, който беше с мозъчна аневризма. Тогава помня един разговор с баща ми. Казах му – моля те, имаме връзки, да помолим някой от професорите да дойде той да го оперира, да не съм аз. Той каза: Не, ти ще го оперираш сам. Тогава помня, че седмица преди и седмица след това не бях спал“, споделя д-р Сираков.

На въпрос кой е най-големият му страх, рентгенологът отговаря, че е страхът от усложнение, защото това е неизбежно в медицинската практика и страхът имало ли е още нещо, което е трябвало да се направи, за да се промени изхода. „За избора ми да стана лекар се повлиях от баща ми. Той също е лекар, всекидневието с разказите от болницата, това те запалва, а по принцип до 6-ти курс, до завършването ми мислих, че ще стана неврохирург”, заяви той.

Специализира при светила в неврорентгенологията от Сърбия, Франция и Швейцария и се връща в България. „Никога не съм смятал и така съм го планувал в ума си, че ще работя навън и ще се доказвам навън. Смятам и сега го чувствам, че е много по-приятно, когато в една неотъпкана пътека, каквато е българската действителност, успееш да наложиш една методика и да се докажеш тук. Много е лесно да отидеш в едно перфектно работещо отделение навън и да станеш частица от него и да работиш”, категоричен е д-р Сираков. Но признава, че да внесеш промени в системата се оказва трудно, особено когато става дума за пари.

„Нашата администрация, здравната каса и министерството трябва да помислят и за оценяване на нашия труд, защото в момента ние не получаваме нищо. Същото важи и за пациентите – по никакъв начин те не трябва да вадят от джоба си пари за операция“, категоричен е той.

„Имам предложения от Франция, от Швейцария, от Германия да работя, но най-фрапантните суми идват от Америка. Имах оферта за начална стажантска заплата, в която 6 месеца трябва да се докажеш, от порядъка на 200 000 долара годишно. Ако минеш този стажантски период, ставаше в пъти по-голяма“, разказа още 32-годишният медик. Но в операционната зала не става въпрос за пари, а за живот. „Не съм суеверен, не съм и много набожен. Смятам, че има нещо по-висше над нас, като сила. Има едно верую на баща ми – винаги помагай, не знаеш кога ще ти се върне”, казва в заключение д-р Станимир Сираков.

СПОДЕЛИ